Красно село: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м много на брой малки промени |
м малки |
||
Ред 14:
Към 1903 година формиралото се селище все още си няма име. Води се махала на Бояна. През тази година жителите му решават да изберат подходящо име на махалата си. Възлагат на Димитър х. Иванов, по това време личен приятел на [[Иван Вазов]], да се свърже с известния поет и да го помоли да избре подходящо име за махалата. Вазов предлага две имена — „Калояново“ и „Красно село“. Жителите избират второто, което остава и до днес.
Самият Вазов дава ценни сведения за този период <ref>"Иван Вазов - Сборник от спомени,материали и документи", С. 1949, стр.42</ref>. Името „Калояново“ той предлага заради връзката с Бояна и [[Боянската църква]]. [[Севастократор Калоян]] някога е владял тези земи и е изрисуван като ктитор в църквата. Името „Красно село“ е свързано с [[Руско-турската война (1877-1878)|Русия]] — селище с такова име е съществувало на около 30 [[версти]] от [[Санкт Петербург|Петербург]]. Малко преди [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-Турската война от 1877]], там е разквартирувана Първа Донска дивизия. Тя прекосява Русия от Петербург до [[Руско-турската война (1877-1878)|Дунав]]а и този поход е детайлно описан от Ф. Гершельман <ref>Гершелман, Феодор.Воспоменания о турецкой войне, Спб.1908, съхранява се в Петербургска държавна библиотека</ref>. С участници в този поход Вазов се срещал лично, роля имат и симпатиите му към този край, датиращи още от времето преди [[Освобождение на България|Освобождението]]. Във в. „Мир“ от 1897-а Вазов публикува стиховете си под псевдонима „Боянец“.<ref>Тахов Георги,"Литературна София" изд.ОФ 1983г.</ref>
Последната длъжност, която заема основателят на квартала Гергов, е общински съветник в Бояна.
След [[Балканска война|Балканската война]] и последвалата я [[Междусъюзническа война]] стотици семейства на [[бежанци]] (главно от [[Беломорска Тракия]], [[Вардарска Македония]], [[Южна Добруджа]] и [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]]) се насочват към по-големите градове на България, търсейки препитание. Територията на днешния квартал е парцелирана от общината през [[1914]] година, след което започва неговото заселване.<ref>{{Кираджиев|100}}</ref> По това време и преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установяват в тогава сателитния квартал на София. Отделни части на днешния район Красно село са известни като Добруджански квартал, [[Цариброд]]ски квартал и др. Примери за носталгия по родните места има в архитектурни елементи на бежански къщи в Красно село, като кулата на ъгъла на ул. „Черна Вода“ (сега ул.„Съвет на Европа“) и ул. „[[Гебедже]]“ (вижте снимката).
| |||