Анадолско плато: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
В югоизточната част на Анадолското плато се издигат няколко затихнали и един действащ вулкан [[Ерджиес]] (3916 м), който се и явява най-високата точка в [[Анатолия]]. Дължината на платото е около 600 km, а широчината му е около 400 km. Надморската му височина е от 800 до 1500 m.
Анатолийското плато е изградено предимно от седиментни скали. Включва безотточни котловини, предимно солени езера (Туз, Сифе), но и сладководни на юг. Растителността е полупустинна - [[степ]]на. Платото е залесено само на северозапад и североизток откъм Понтийските хребети. Земеделските култури които се отглеждат се напояват с дъждовна вода. Широко застъпено е отглеждането на [[пшеница]], като основна култура. Поливното земеделие е ограничено в областите около реките, и на местата където има достатъчно подземни води на разположение. Поливните култури
Средните годишни валежи са от 40 см на кв.м., а в сухите му части - 30 см. Въпреки това, те са циклични и непостоянни, като за сигурни могат да се броят не повече от 20 см, което внася нестабилност в напояването и води до намаляване на селскостопанските добиви през недъждовните години, още повече, че този воден недостиг се отразява и на поливното земеделие. Пасищата допринасят до ерозия на почвата в някои части на платото. През лятото има чести прашни бури от фин жълт прах по територията на цялото плато. Понякога и рояци скакалци опустошават източните му части през април и май. Като цяло температурите са високи за тези географски ширини, а почти през цялото лято няма валежи. През зимата е обратното - много студено време с обилни снеговалежи.
| |||