Византийска реконкиста: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {| align=right | {{Инфокутия Военен Конфликт| |име=Арабско-византийски войни |картинка = File:Byzantine-Arab W... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 18:
След предходен период на нерешителен и тлеещ граничен конфликт с лек византийски превез, с възкачването на [[Македонска династия|Македонската династия]], и в частност след [[битка на Киликийските порти|битката на Киликийските порти]], следва дълга поредица от почти непрекъснати византийски победи в края на 10 и началото на 11 век, които позволяват на трима византийски императори, а именно [[Никифор II Фока]], [[Йоан Цимисхий]] и [[Василий II]] да си възвърнат загубената предходно територия на Сирия през 7-ми век след [[арабско завоюване на Сирия|арабското завоюване]] по времето на [[Ираклий]]. <ref name="Paul180">{{cite book|last=Magdalino|first=Paul|title=The Oxford History of Byzantium|location=New York|publisher= Oxford UP|year=2002|pages=p. 180}}</ref>
Сирия, включително [[Дамаск]], са превзети от [[византийци]]те, като е създадена новата [[тема]] Сирия, която е интегрирана към останалата територия в контекста на разширяването на империята на югоизток. В допълнение към тази първа [[реконкиста]] срещу [[Арабски халифат|Арабския халифат]], първите бляскави християнски победи нанасят най-вече тежко психологическо поражение на противника, защото е възвърната територията считана за свята от християнството, и по-специално
Отвоювани Независимо от това, арабите успяват да задържат по-голяма част от [[Палестина]] с [[Ерусалим]], а и предходната житница на империята Египет с двете патриаршии. По този начин аритметично все пак три от петте антични патриаршии (без [[Йерусалим]] и [[Александрия]] към [[Рим]] и [[Константинопол]]) са в християнски ръце все пак.
Сирия престава да съществува като византийска провинция, след като [[селджуци]]те превземат град Антиохия през 1084 г. след злополучната [[битка при Манцикерт]]. [[Кръстоносци]]те възвръщат града обратно в
Прието е годината на смъртта на Мануил Комнин през 1180 г. да се счита за официален край на византийските военни кампании на изток. Предходно императорът е духовно сринат и разстроен от загубата в [[битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]], наричана сполучливо "втори Манцикерт". Независимо от тази нова тежка загуба от селджуците, превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход ангажира византийците с друго, а и арабите са предходно заети основно в други конфликти, така че с това се слага края на продължилите повече от пет века [[арабско-византийски войни]], завършили като цяло със запазване не предходното [[статукво]] с изключение на африканските римо-византийски територии останали под мюсюлманска власт до завоюването им от [[османци]]те.
| |||