Елсуърт Вайнс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дребни
Редакция без резюме
Ред 48:
'''Хенри Елсуърт Вайнс Младши''' ({{lang-en|Henry Ellsworth Vines, Jr.}}) (28 септември 1911 г. — 17 март 1994 г.), е бивш американски [[тенисист]], № 1 в света през 1932, 1935, 1936 и 1937 г. Той е спечелил три титли от [[Голям шлем|Големия шлем]], както и 3 или 4 шлемови турнира за професионалисти преди отворената ера (1968 г.).
 
Вайнс печели първата си титла от Големия шлем на [[Открито първенство на САЩ|Откритото първенство на САЩ]] през 1931 г. През следващата година печели единствената си аматьорска титла на [[Уимбълдън]], както и успешно защитава тази си на Откритото първенство на САЩ, където на финала побеждава с 3-0 сета [[Анри Коше]], който е № 1 в света през предходните 4 години. В края на годината е част от отбора на [[САЩ]] за [[Купа Дейвис]], който отстъпва във финала пред Франция. Мачовете се играят на кортовете на "[[Ролан Гарос]]", като Вайнс отстъпва първо пред [[Жан Боротра]] преди в последната пета среща (която е без значение за титлата) да победи отново Коше. През 1933 г. губи финала на Уимбълдън от австралиеца [[Джак Крофърд]] с 2-3 сета.
 
От 1934 г. Вайнс става професионалист, където първи съперник му е легендарният американски шампион [[Бил Тилдън]]. Въпреки че е на 41 години Тилдън успява да спечели първата си среща с Вайнс, но в краяна сметка отстъпва с 27 на 46 победи. През същата година Вайнс побеждава в 10 мача от 10 срещи Коше, както и в 8 мача от 10 друг французин Мартин Плаа.
 
През следващите две години Вайнс няма достоен съперник сред професионалистите, преди през 1937 г. срещу него да се изправи великия британец [[Фред Пери]] (шампион на Уимбълдън и САЩ през последните 3 години 1934-1936). Вайнс успява да спечели американската част от мачовете с 33 на 29 победи, като след това отстъпва с 3-6 победи по време на турнете на Британските острови. През 1938 г. двамата отново играят един срещу друг като Вайнс отново побеждава с 49 на 35 победи.
 
През 1939 г. обаче Вайнс за първи път губи коронота си при професионалистите, след като отстъпва със 17 на 22 победи пред сънародника си [[Доналд Бъдж]], който предходната година е станал първия тенисист в историята, спечелил [[Голям шлем (тенис)|Голям шлем]]. Срещите между двамата са изключително оспорвани, като Вайнс печели тези, в които играе съсредоточено, но в много от случаите Бъдж успява да го надиграе заради липсата на концентрация.
 
През 1940 г. Вайнс слага края на кариерата си като тенисист и се отдава на голфа.
 
За мнозина специалисти Вайнс ще остане в историята като може би най-добрия тенисист за всички времена. Независимо че притежава изключително силен сервис и много добра игра сервис-воле, той може да побеждава и от крайната линия, тъй като форхендът му е невероятно мощен и прецизен. "На„На върха на кариерата си Вайнс бе непобедим. Късмет беше дори да уцелиш топката след негов сервис," спомня си [[Джак Креймър]], друг велик американски тенисист от 40-те години. Именно Креймър в биографията си от 1979 г. споделя, че според него най-добрият тенисист за всички времена е Доналд Бъжд, като изключим Вайнс. Основният недостатък на Вайнс (според Креймър) е, че поради големия си природен талант и превъзходна физика, често е играел мързеливо на корта и му е липсвала достатъчно концентрация.
 
През 1962 г. Вайнс е приет в [[Международна тенис зала на славата|Международната зала на славата на тениса]].
 
== Източници ==
*{{en икона}} [http://www.tennisserver.com/lines/lines_03_03_01.html Tennis Server]
*{{en икона}} [http://www.independent.co.uk/news/people/obituary-ellsworth-vines-1430815.html The Independent Obituary: Ellsworth Vines]
*{{en икона}} [http://www.tennisfame.com/hall-of-famers/ellsworth-vines Профил в Международната тенис зала на славата]
 
 
{{Шампиони на сингъл от Първенството на САЩ - мъже}}
 
{{СОРТКАТ:Вайнс, Елсуърт}}