Поместен събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
'''Събор в константинополския храм "Св. Апостоли"''' (861 г.) - участват 318 отци, в това число и папски легати. Фотий е утвърден като патриарх, а Игнатий трябвало да се откаже от претенциите си. Папа Николай I провъзгласява решенията на събора за незаконни и свиква нов събор, с което допълнително задълбочава противоречията между Източната и Западната църкви.
'''Събор в Константинопол''' (867 г.), свикан с окръжно послание на Фотий до източните патриарси. Основен въпрос е отклонението на папството от Никейския Символ на вярата, чрез твърдението, че Дух Свети изхождал не само от Отца, но и от Сина (Филиокве). Николай I е анатемосан като еретик. Това довежда до крайно обтягане на отношенията между Рим и
'''Събор в Константинопол''' (5 октомври 869 г. - 28 февруари 870 г.) за помирение на Източната църква със Западната, свикан от Василий I, който иска да запази византийските владения в Италия и да се предпази от арабската опасност. Папските легати настояват да се премахнат всички разпореждания от времето на патриарх Фотий, а ръкоположените от него епископи да бъдат свалени и анатемосани, което се приема. На извънредното заседание на този събор, проведено на 4 март 870 г., сред делегатите и представителите на древните източни патриаршии и Римската курия участвали и български пратеници. Папските претенции за върховенство над Българската църква са били решително отхвърлени, България остава под духовната опека на Константинопол. След закриването на събора, били ръкоположени архиепископ и епископ на България. Поради това Българската църква се явява осма по ред в общността на източно-християнските църкви през 9 в., втора (след Грузинската) народностна Православна църква, и родоначалница на славянските православни сестри-църкви.
| |||