Разлика между версии на „Подмочани“

редакция без резюме
}}
 
'''Подмочани''' ({{lang-mk|Подмочани}}) е [[село]] в югозападната част на [[Република Македония]], община [[Ресен (община)|Ресен]]. Намира се на 3 километра северно от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и на запад от [[Пелистер]], в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. Населението му е около 350 души.
 
== География ==
==История==
Селото се намира на 3 километра северно от [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] и на запад от [[Пелистер]], в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. Населението му е около 350 души.
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.</ref>.
 
== История ==
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и „арапско“ гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново.<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48 - Рапорт на главния учител в Ресен от 25 май 1907 г.</ref>.
 
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.]</ref>
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.</ref>
 
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p. 170-171.</ref>
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на [[ВМОРО]] срещу османската власт и в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]]. На 24 юли [[1903]] година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени<ref>Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 195</ref>.
 
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на [[ВМОРО]] срещу османската власт и в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]]. На 24 юли [[1903]] година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.<ref>Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, сстр. 195</ref>.
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9. </ref>.
 
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, сстр. 9. </ref>.
 
== Подмочани днес ==
 
== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>