Трауте Форести: Разлика между версии

Трауте Форести пресъздава "вътрешното пространство" на битието, тишината и нежността на съществуването с вяра в "достойнството на човека". Стиховете и дишат с очарованието на ведра и тръпчива [[меланхолия]], основните им теми са любовта, радостта, страданието, смъртта, раздялата и самотата, но също и познанието за красотата на живота. По нейни стихотворения са композирани песни. За творчеството и сеисе пише много: ''"По следите на стиховете. Австрийска лирика в огледалото на три десетилетия"'' (2001), ''"Трауте Форести в литературния живот на Австрия"'' (2004) - дисертация в Университета в Грац.

Поетесата има заслуги и към българската литература. През [[1980]] г. тя издава в свои преводи антологията ''"Нова българска лирика. 1300 години България"'', за което е удостоена с ордена ''"[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]"''.