Климат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.5) (Робот Добавяне: sco:Climate |
м без самопрепратка |
||
Ред 2:
[[Картинка:Köppen-vereinfacht.svg|мини|400п|Климатична карта]]
[[Картинка:Средна температура на Земята.jpg|мини|300п|дясно|Изменение на климата за последните 160 години]]
'''Климатът''' ({{lang-el|κλίμα}} (klimatos) — наклон<ref>Древните гърци свързвали климатичните различия с наклона на слънчевите лъчи към земната повърхност.</ref>) е многогодишен [[статистика|статистически]] режим на [[време
== Климатообразуващи фактори ==
Ред 12:
[[File:Earth Climate.gif|thumb|400px|right|Средномесечна температура на повърхността на Земята за периода 1961–1990 г.. Демонстрира изменението на климата според мястото и сезона. * Средномесечни валежи на повърхността на Земята за периода 1961–1990 г.]]
Слънчевата радиация е главен фактор за формиране на климата, тъй като топлинният ефект на радиацията определя в най-голяма степен неговия характер. Слънчевата радиация нагрява [[почва]]та и предметите, които от своя страна излъчват топлина и нагряват [[въздух]]а. Затоплянето, като фактор, зависи от продължителността и интензивността на слънчевата радиация.
Ъгълът на падане на слънчевите лъчи е различен за различните части на земното кълбо и зависи от географското разположение на територията спрямо екватора. Именно на [[екватор]]а пряката слънчева радиация попада върху повърхността под ъгъл, близък до правия. С увеличаване на [[географска ширина|географската ширина]], респ.на ъгъла, слънчевите лъчи преминават през по-дебела част от [[атмосфера]]та, при което по-голяма част от тях се пречупват или отразяват.
Затоплянето, обаче, освен от ъгъла на падане на слънчевите лъчи, зависи и от '''подстилащата земна повърхност''' ([[релеф]]а, [[водни басейни|водните басейни]], растителността и т.н.). Ето защо подстилащата повърхност се явява също основен фактор, формиращ климата.
Ред 23:
Атмосферната циркулация се изявява като климатообразуващ фактор главно чрез постоянните и периодичните [[вятър|ветрове]], чрез климатичното въздействие на циклоните и антициклоните. Тя е тясно свързана със слънчевата радиация и се обуславя от нея.
В отделни части на Земята, при сравнително еднакви природни условия, [[въздух]]ът придобива специфични свойства, характерни за съответния регион. Такъв еднороден въздух, формиран над голяма територия, обикновено от няколко хиляди квадратни километра, се нарича въздушна маса. Известни са четири типа въздушни маси – екваториални, тропични, на умерените ширини и арктични (антарктични).
В зависимост от температурата на подстилащата повърхност, над която се намират или преминават, те са топли или студени. При среща на въздушни маси с различна температура и влажност става сблъсък помежду им, като допирната граница се нарича атмосферен фронт.
Различават се 3 вида атмосферни фронтове:
* '''Топъл въздушен фронт''' – когато топли въздушни маси достигнат и опрат о студени. По-топлият въздух се надхлъзгва над студения, при което бавно изстива и в резултат на това става кондензация на водните пари. Образува се облачна покривка от слоест тип [[облаци]], от които падат продължителни, напоителни [[валежи]].
* '''Студен въздушен фронт''' – когато студени въздушни маси опрат о топли. По-студеният въздух се подмушква под топлия и бързо го изтласква във височина. При това става кондензация на водните пари, образуват се облаци от кълбест тип, от които обикновено падат интензивни, краткотрайни валежи.
* '''Оклюзионен въздушен фронт''' – когато става сливане на студени и топли въздушни маси.
Промените в разпределението на атмосферното налягане създават условия както за хоризонтално, така и за кръгово движение на въздушни маси. По този начин се образуват циклоните и антициклоните:
* '''Циклонът''' е спираловидно възходящо движение на въздуха в посока от периферията към центъра на въздушната маса. Ветровете в циклона духат обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по посока на часовниковата стрелка – в Южното полукълбо. Циклоните обхващат обширни райони главно в умерените географски ширини. В диаметър те достигат до 1500 км, а във височина – 10–12 км.Времето е облачно,ветровито и с валежи.
* '''Антициклонът''' представлява спираловидно низходящо движение на въздуха. Ето защо, ветровете духат от централната част на антициклона към неговата периферия. При наличието на антициклон времето е сравнително стабилно – през лятото горещо и през зимата студено. Антициклоните заемат площи с диаметър до 2000 кв.км.
Освен природните фактори, върху формирането на климата оказва известно влияние и стопанската дейност на хората.
== Средна месечна температура ==
Средната месечна температура e [[средно аритметично]] от [[средна дневна температура|средните дневни температури]] за всички дни на месеца. Средните месечни температури за цялата година са важна характеристика за определяне и описване на
== Класификация на климата ==
В съвременната климатология има няколко системи за групиране на местните климати в климатични зони. Те се разделят на две основни групи
=== Класификация на Кьопен ===
Ред 51:
Климатичните зони в системата на Кьопен се означават с кодове, съдържащи от 2 до 4 букви, и се обединяват в 5 големи групи:
* Група ''A'' (''Af'', ''Am'', ''Aw'') – тропичен климат
* Група ''B'' (''BWh'', ''BWk'', ''BSh'', ''BSk'') – сух климат
* Група ''C'' (''Csa'', ''Csb'', ''Cwa'', ''Cwb'', ''Cfa'', ''Cfb'', ''Cfc'') – умерен климат
* Група ''D'' (''Dsa'', ''Dsb'', ''Dsc'', ''Dsd'', ''Dwa'', ''Dwb'', ''Dwc'', ''Dwd'', ''Dfa'', ''Dfb'', ''Dfc'', ''Dfd'') – континентален климат
* Група ''E'' (''ET'', ''EH'') – полярен климат
=== Класификация на Алисов ===
Ред 68:
=== Класификация на Берерон ===
{{основна|Климатична класификация на Берерон}}
Класификацията на Берерон се основава на свойствата и произхода на въздушните маси. Тя обединява климатите в групи, означавани с трибуквени кодове. Първата буква описва [[влажност]]та на въздушните маси и може да бъде ''c'' за континентални (сухи) въздушни маси и ''m'' за морски (влажни) въздушни маси. Втората буква съответства на температурните характеристики на областта, от която произхождат въздушните маси: ''T'' за тропична област, ''P'' за полярна област, ''A'' за арктична или антарктична област, ''M'' за мусонна област, ''E'' за екваториална област и ''S'' за горните слоеве на атмосферата. Третата буква е свързана с устойчивостта на атмосферата: ''k'' за въздушни маси, по-студени от повърхността на земята под тях, и ''w'' за въздушни маси, по-топли от повърхността.<ref>{{cite encyclopedia | title = Airmass Classification | encyclopedia = Glossary of Meteorology | publisher = [[American Meteorological Society]] | url = http://amsglossary.allenpress.com/glossary/search?id=airmass-classification1 | accessdate = 2008-05-22 }}</ref> Подобна класификация на въздушните маси се използва при [[Прогноза за времето|прогнозиране на времето]] от 50-те години на 20 век, но започва да намира приложение и в климатологията след 1973 година.<ref name=Schwartz1995>{{cite journal | author = Schwartz, M.D. | year = 1995 | title = Detecting Structural Climate Change: An Air Mass-Based Approach in the North Central United States, 1958-1992 | journal = Annals of the Association of American Geographers | volume = 85 | issue = 3 | pages = 553–568 | doi = 10.1111/j.1467-8306.1995.tb01812.x}}</ref>
На системата на Берерон се базира [[Пространствена синоптична класификационна система|Пространствената синоптична класификационна система]] (SSC), която вкючва 6 климатични категории: сух полярен (подобен на ''cP''), сух умерен (подобен на ''cS''), сух тропичен
(подобен на ''cT''), влажен полярен (подобен на ''mP''), влажен умерен (междинен между ''mP'' и ''mT'') и влажен тропичен (подобен на ''mT'', ''mM'' и ''mE'').<ref>Robert E. Davis, L. Sitka, D. M. Hondula, S. Gawtry, D. Knight, T. Lee, and J. Stenger. [http://ams.confex.com/ams/pdfpapers/118516.pdf J1.10 A preliminary back-trajectory and air mass climatology for the Shenandoah Valley (Formerly J3.16 for Applied Climatology).] Retrieved on 2008-05-21.</ref>
=== Класификация на Торнтуейт ===
{{раздел-мъниче}}
== Бележки ==
<references />▼
== Вижте още ==
Ред 86:
* [[Агрометеорология]]
* [[Списък на земеделски теми]]
▲<references />
== Препратка към УикиНовини ==
| |||