Арабско завоюване на Северна Африка: Разлика между версии

По време на дванадесетгодишното властване от Дамаск, халифът [[Усман]] успява да спечели за арабско-ислямската кауза [[Армения]], [[Кипър]] и [[Голям Иран]]. Проникването продължава в посока [[Централна Азия]] и [[Северна Африка]]. Арабите създават силен флот, който патрулира по крайбрежието на остров [[Родос]] ви по южните бреговете на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]].

Арабското овладяване на Северна Африка протича на четири етапа. Първата официално организирана инвазия на Арабския халифат в Северна Африка започва през 647 г. От [[Медина]] 20 000 араби заедно с присъединили се към тях в [[Мемфис (Египет)]] още 20 000 войни под командването на шейх [[Абдула бин Саад]] се насочва към [[Картагенски екзархат|Картагенския екзархат]]. Григорий, обявява независимостта на Екзархията от Византийската империя в опит да предотврати завладяването, но в наложилата му се битка с мюсюлманите е победен в [[битката при Суфетул]] (град, на 220 км южно от Картаген). Със смъртта на Григорий цял Египет е присъединен към Арабския халифат. Военната кампания продължава петнадесет месеца, като през 648 г. войската на Абдула се връща в Египет.

В халифата избухва междуособица от съперничещите си арабски фракции. Гражданската война довежда до убийството на Усман халиф през 656 г., като той е заменен от [[Али ибн Абу Талиб]], който от своя страна е убит през 661 г.

Втората арабско-ислямска инвазия в Северна Африка започва през 665 г. и до 689 г. е завършена. Във войната е разгромена византийската армия в състав от 30 000 войници, като срещу тях са 40 000 мюсюлмани, към които се присъединяват още 10 000 араби, водена от арабския предводител [[Али ибн Абу Талиб]] от Дамаск. През 670 г. арабите овладяват [[Кайруан]], превръщайки го в силна опорна крепост като основа за по-нататъшни военни действия. Този град се превръща в столица на ислямската [[Ифракия]] (арабското името на Тунис). Укрепеният град обхваща крайбрежните райони на съвременна западна Либия, Тунис и източен Алжир. След овладяването на Кайруан арабите продължата завоеванията си с Магреб (т.нар. на арабски Северозападна Африка). По време на завладяването на Магреб са овладени крайбрежния град [[Буджия]] и [[Танжер]]. И двата града някога са били част от [[Римска Мавритания]].

Третата инвазия по арабското завладяване на Северна Африка започва с повторното завземане на Ифракия. Византийската империя бързо да прехвърля в Африка войските си от Константинопол. Към [[византийци]]те се присъединяват подкрепления от Сицилия и силен контингент от римска визиготска Испания. В резултат от тези действия, арабската армия е принудена да се оттегли към Кайруан. През пролетта на следващата година арабите отпочват нова офанзива по море и по суша. Скоро след като побеждават византийците и техните съюзници в [[битката при Картаген]], през 698 г. арабите овладяват и Римски Картаген. Камъните от римската крепост послужват като материал за изграждане на град Тунис. В друга битка провела се в близост до Утика, арабите отново побеждават византийците, които се виждат принудени да напуснат Северна Африка. След пет години командващия арабските сили Хасан получава нови войски на халифата, като в същото време населението на градовете на Северна Африка под берберски контрол започватзапочва да се бунтуватбунтува. ТеТо приветстватпредходно е приветствувало арабското завръщане и през 698 г. арабите завладяват почти цяла Северна Африка, разделяйки я на три района:
# [[Египет,]];
# [[Ифрикия]] и
# [[Магреб]].

След арабското овладяване на Северна Африка избухва голямо берберско въстание срещу исляма[[ислям]]а, довело до вземането от арабите на 300 000 бербери като затворници. Почти всички пленници са били продадени в робство и постъпленията от продажбата постъпват в държавната хазна на Арабския халифат. Други 30 000 затворници са били принудени да изпълняват военна повинност под формата на [[ангария]]. Междувременно Византия не се примирява със загубата и византийския[[Византийски флот|византийският флот]] осъществява регулярни и постоянни набези прекъсвайки арабските комуникации в района. В крайна сметка арабите завладяват и островите [[Ибиса]], [[Майорка]] и [[Менорка]], прониквайки в дълбочина в Магреб.

През 709 г. цяла Северна Африка е под контрола на Арабския халифат. Единствено град [[Сеута]] не е овладян. Завладяването на Северна Африка позволява на арабите да се подготвят и за по-нататъшна [[Мавърско завоюване на Иберийския полуостров|инвазия срещу Испания]]. За разлика от много други места, завладяната от арабите Северна Африка се оказва негостоприемна, където днес те все още представляват по-голямата част от населението.