Валентиниан I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
}}
'''Флавий Валентиниан''' ({{lang-la|Flavius Valentinianus}}) е римски [[император]], управлявал западната част на Римската империя от [[364]] до [[375]] г. Син е на известния римски пълководец [[Грациан Старши]]. Роден е в [[Винковци|Цибале]], [[Панония]], около [[321]] г. Основател е на [[Валентинианова династия|Валентиниановата династия]].
==Кариера и възкачване==
Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на [[Констанций II]] и получава висок ранг като командир на тежката пехота при на [[Юлиан]] и [[Йовиан]]. След смъртта им е избран от войските и провъзгласен за император в град [[Никея]], [[Витиния]] на [[26 февруари]] 364 г. Месец по-късно прави по-малкия си брат [[Валент (Римска империя)|Валент]] съимператор. Империята е разделена между двамата, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница - задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.
==Управление==
===Войни на запад===
Валентиниан І е последният владетел на Западната Римска империя който води победни кампании срещу варварите. През 365 г. германските племена нахлуват в Галия. С цената на големи усилия и загуби Валентиниан разбива [[бургунди]]те и [[алемани]]те при [[Битката при Солициниум|Солициниум]], навлиза на тяхна територия, след което сключва мир с тях през [[371]] година. Възстановява римските укрепления по река [[Рейн]].
[[Image:Colosso di Barletta apr06 01.jpg|thumb|right|215px|Възможно е тази късноантична бронзова статуя да изобразява Валентиниан І]]
През зимата на [[367]] г. избухва въстание сред гарнизоните на [[Адрианов вал|Адриановия вал]] в провинция [[Британия]], която след това е опустошена от едновременно нахлуване на [[пикти]]те, [[скоти]]те, [[франки]]те и [[сакси]]те. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името "Великата конспирация" (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на [[комит]] [[Флавий Теодосий|Теодосий]] (баща на бъдещия [[Теодосий I]]) му отнема две години (367-369), за да възстанови реда в провинцията.
Line 36 ⟶ 43:
В Северна [[Африка]] е потушен бунтът на Фирм, а набезите на [[бербери]]те са прекратени ([[372]]). След [[373]] г. Валентиниан I воюва по Дунав и защитава Панония от нахлуването на [[квади]]те, германско племе, населяващо земите на днешна [[Моравия]] и [[Словакия]]. През 373 г. римляните търпят поражение от [[сармати]]те в което губят два легиона.
===Вътрешна политика===
В отношенията си с подвластните, Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличил данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях. Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в [[Рим]], които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно
Докато е в резиденцията си в Брегецио, [[Панония]], Валентиниан приема делегация на квадите. Разгневен от нахалството на варварите, императорът получава спукване на кръвоносен съд в мозъка. В резултат на това, умира на [[17 ноември]] 375 година.
| |||