Александър Чакъров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.2) (Робот Промяна: mk:Александар Чакаров |
→Биография: + майка му - имаме снимка |
||
Ред 13:
==Биография==
Чакъров е роден в [[1869]] година в град [[Струга]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Син е на възрожденския деятел и местен български първенец [[Георги Чакъров (възрожденец)|Георги Чакъров]] и Агния Чакърова и брат на [[Станислав Чакъров|Станислав]] и [[Славка Пушкарова|Славка]] Чакърови. В 1889 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], след което работи като учител в [[Струга]], [[Охрид]] и [[Гумендже]].
През [[1894]] година Чакъров е един от първите посветени във [[ВМОРО]] в Западна [[Македония (област)|Македония]]. Участва в [[Ресенски конгрес на ВМОРО|Ресенския конгрес на ВМОРО]] през август 1894 година. Издига се до [[охрид]]ски районен ръководител. През 1901 година е извикан спешно в [[Солун]], за да поеме част от функциите на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМОРО]], чиито членове са арестувани във връзка със [[Солунска афера|Солунската афера]]. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] е член на Горското ръководство на [[Охридския революционен район]]. След въстанието се прехвърля през [[Албания]] и [[Черна гора]] в [[България]]. До [[Хуриета|Хуриета]] работи като учител в [[Елин Пелин (град)|Новоселци]], Софийско, след което се завръща в Македония. Отново взема активно участие в политическите и културните борби на сънародниците си, но разклатеното му здравословно състояние става причина за преждевременната му смърт.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, с. 269.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 184.</ref><ref>Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 155-156.</ref>
| |||