Константин Нунков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14:
==Биография==
[[Файл:United cheta.JPG|ляво|мини|250п|Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите [[Ефрем Чучков]], [[Мише Развигоров]], [[Атанас Бабата]], [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], [[Кръстьо Българията]], [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], Коста Нунков и други.]]
Нунков е роден в 1877 година в [[Чирпан]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, но не успява да завърши образованието си поради липса на средства. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, като докато е в Пловдив за известно време живее с [[Пейо Яворов]]. ВземаВзима участие в така наречената [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническа акция]], която е организирана от Македонския комитет в 1895 година. Приема идеите на анархизма. В 1900 година влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоеврградско). През януари 1902 година е в [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|револючионнияреволюционния пункт на ВМОРО]] в [[Проглед]] и проучва условията за атентати в [[Ксанти]]йско и [[Община Смолян|Ахъчелебийско]]. Чепеларският деец на ВМОРО [[Христо Караманджуков]] го описва така:
 
{{цитат|Той бе млад човек, неспокойна и пламенна натура и по убеждение анархист-терорист... Иначе бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр.76.</ref>}}
Ред 25:
На 8 февруари 1905 година край село [[Кутлибег]] в битка с турски аскер Коста Нунков загива заедно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села, начело с Пешо Иванов от [[Пезово]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/25.html Силянов, Христо. „Освободителнитѣ борби на Македония, II“ стр. 311.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63, 120.</ref>
 
Константин Нунков е автор на брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление“ (1902).<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.</ref> На него Яворов посвещава стихотворението „Напред“ (1895).<ref>[http://liternet.bg/publish13/v_ianev/prochutata.htm Янев, Владимир. „ПРОЧУТАТА ПЛОВДИВСКА ГИМНАЗИЯ. ДРУГИ АВТОРИ, СВЪРЗАНИ С ПЛОВДИВ ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК“]</ref><ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр. 33, стр. 7-9.</ref>
 
==Бележки==