Захарий Княжески: Разлика между версии

Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия Изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство. Драгоман в руското консулство в Търново (от 1869).

Захари Княжески подарява на [[МъглижкиМъглишки манастир|манастира]] вМъглишкия [[Мъглижманастира]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.

От 1847 г. постъпва учител в [[Стара Загора]]. Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на в.руския ''Журнал Министерства народного просвещения'', на ''[[Цариградски вестник]]'', [[Македония (1866 - 1872)|''Македония'' ]], ''Напредък'' и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска просвета на населението.