Разлика между версии на „Захарий Княжески“

редакция без резюме
{{Биография инфо
| име=Захари Княжески
| описание=български книжовник
| наставка=
| роден-дата=[[1810]]
| роден-място=Пишмана, днес [[Княжевско]]
| починал-дата=[[23 януари]] [[1877]]
| починал-място=[[Русе]]
}}
 
'''Захари Княжески''' е възрожденски деец.
Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село Пишмана, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия Изток, Африка и балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]]. Завършва образованието в Семинарията в [[Одеса]],[[ Русия]] (1839-1845). През периода развива сред българите активна патриотична дейност. Приема руско поданство. Драгоман в руското консулство в Търново (от 1869).
Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и [[Анастасия Тошева]] в Русия.
Захари Княжески подарява на [[МъглижкиМъглишки манастир|манастира]] вМъглишкия [[Мъглижманастира]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.
От 1847 г. постъпва учител в [[Стара Загора]]. Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г. Сътрудничи на в.руския ''Журнал Министерства народного просвещения'', на ''[[Цариградски вестник]]'', [[Македония (1866 - 1872)|''Македония'' ]], ''Напредък'' и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска просвета на населението.
През 1869 г. постъпва на служба в [[Руско вицеконсулство]] в Търново, а след неговото преместване в [[Русе]], се премества и Захари Княжески.
 
* Введение в истории българских славян. Москва, 1847.
* Совети за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци. Цариград, 1853.
* Средство за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрели человеци. Цариград, 1858.
* Практическо ръководство по шелководство. Цариград, 1859
 
386

редакции