Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер ''"Сърце върху талията"'' (1928), а особено ''"Лирична домашна аптечка на доктор Е. К."'' (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава ''"нова обективностпредметност"'' (Neue Sachlichkeit) <ref>[http://liternet.bg/publish12/e_kestner/deistvitelen.htm Стихотворението "Действителен романс" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището ''"будното око и съвестта на епохата"''. Кестнер казва: ''"Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други - 'характер'."''
