Разлика между версии на „Фабиан (роман)“

редакция без резюме
[[Картинка:Fabian 1931.jpg|right|180px]]
 
Ерих Кестнер е познат на широката читателска публика главно като автор на [[детски книги]]. Но преди всичко той изявява своя лирически талант. Първите му литературни успехи съвпадат с последните години на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] в [[Германия]]. Тогава именно Кестнер публикува стихосбирките си ''"Сърце върху талията"'', ''"Един човек осведомява"'' и ''"Песен между столовете"'', които му създават голяма и малко скандална известност. Необичайният тон, хапливата ирония и сатирична агресивност на стиховете му кара критиката да говори за него като за автор на ''"римувани сквернословия"'', в които човешките отношения ''"се подлагат на дисекция"''. Поезията на Ерих Кестнер бързо е причислена към течението на така наречената ''"нова предметност"'' (или: ''"нова обективност"'' - Neue Sachlichkeit). Но сам писателят подчертаво, че лириката му си поставя определена художествена задача, а именно да възпита читателя в ''"искреност на чувството"'' и в ''"яснота на мисълта"''. Кестнер изисква от литературната творба да има ''"потребителна стойност"'', тоест поетът трябва да има в своята ''"лирична домашна аптечка"'' лек срещу всяка душевна болка.
''"Писателят с неизчерпаемия и слънчев хумор"'', както наричат Ерих Кестнер, се обявява против ''"чистата поезия"'', предназначена за изискани литературни гастрономи. Неговите творби трябва да възпламеняват или успокояват, да критикуват или да съчувстват - съобразно със случая. А според диагнозата писателят си служи с различни рецепти - той е дързък, но никога циничен, интелигентен, но без замайващо дълбокомислие, елегантен, но не и повърхностен. В стихотворенията си Кестнер разбулва интимни и социални тайни, но когато се сблъсква с безсъдържателност, конвенционалност, лъжлив патос и глупава назадничавост, той став остър и безпощаден.
 
Анонимен потребител