Валентиниан I: Разлика между версии

В отношенията си с подвластните, Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличил данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях. Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в [[Рим]], които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно поведение спрямо богатите, образованите и изтъкнатите граждани, както и поради навика му да прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението средства. СпоредКакто пише историкът [[Амиан Марцелин]], императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели [[мечка|мечки]].