Едмунд Хусерл: Разлика между версии

Хусерл е роден в [[Моравия]], част от [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. Преди да се отдаде на [[философия]]та, която според него трябва да се превърне в точна наука, изучава астрономия в Лайпцигския университет при A. Mayer, W. Wundt, C. Neumann, след което и [[математика]] при [[Карл Вайерщрас|Вайерщрас]]. Идеите на Вайерщрас могат да се обобщят така: необходимо е да се намерят и изразят изначалните корени и първоначала, аксиоми, от чиято основа се конституира и дедуцира цялата система от анализи в математиката. През 1886 г. Хусерл приема протестантската вяра, а в периода между 1886 - 1887 слуша лекции в Хале при Карл Щумпф по философия. Хабилитационният труд на Едмунд Хусерл е озаглавен " За понятието за число. Психологически анализ"; интересно е, че в ранните си произведения, Хусерл се придържа към линията на психологизма, която остро започва да критикува в "Логически изследвания" и голяма част от по-късните си произведения. На 06.08.1887 Хусерл се жени за Малвина Щайншнайдер, а през 1891 г. излиза първото му основно произведение - "Философия на аритметиката". Трудът е остро критикуван от Готлоб Фреге, според който Хусерл неправилно примесва психологията с логиката. Към 1893-93 Хусерл все още е ориентиран към проблеми, свързани с математиката и дори замисля книга, посветена на проблема за пространството; влияние върху мисленето му по това време започва да оказва един от учениците на Франц Брентано - Карл Щумпф и неговото произведение "Психология на звука". Към 1895-97 г. Хусерл започва да приема позиция, която изцяло критикува т.нар. "психологизъм" в логиката и постепенно започва работа върху "Логически изследвания" (1900-01г.). От началото на XX век датира и интересът на Хусерл по отношение проблемите, свързани със структурата на съзнанието; терминът 'феноменология' Хусерл започва да употребява постепенно именно към 1905 г., след излизане на "Логически изследвания II". Проблемите, които продължават да го вълнуват през този период са основно: за възприятието, фантазията и вътрешното съзнание за време. Тогава се появява и интересът към традицията на немския идеализъм (И. Кант), както и английския емпиризъм (Лок, Хюм). През 1906 г. Хусерл става [[професор]] първо в [[Гьотинген]], а после във [[Фрайбург]]. Заради [[евреи|еврейския]] си произход (макар през 1886 г. да приема [[лутеранство]]то) попада под удара на антисемитските закони и през 1936 г. е отлъчен от преподавателския корпус. Провежда лекции във [[Виена]] и [[Прага]]. Сред учениците му най-известен без съмнение е [[Мартин Хайдегер]], но той оказва влияние и върху значими френски философи като [[Жан-Пол Сартр]], [[Морис Марло-Понти]] и [[Мишел Анри]]. Сред другите му ученици са [[Едит Щайн]] и [[Роман Ингарден]]. [[Макс Шелер]] също изпитва влиянието му макар никога да не е бил негов ученик.