Макрофаг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{авторски права}} {{обработка|форматиране, МЕП, категория}} {{без източници}}
на ново цялата статия. с източници и без нарушаване на авторски права.
Ред 1:
[[Image:Макрофаги.jpg|thumb|400px|Макрофаг под тъмнополеви микроскоп]]
{{авторски права}}
'''Макрофагите''' (от [[гръцки език|гръцки]] μακρός-голям, и φάγος-ям) са [[клетка|клетки]] получени при диференциацията на [[моноцит]]ите в тъканите. Човешките макрофаги са около 21μm в диаматър.<ref>{{cite journal |author=Krombach, F., Münzing, S., Allmeling, A. M., Gerlach, J. T., Behr, J., Dörger, M. |title=Cell size of alveolar macrophages: an interspecies comparison |journal=Environ. Health Perspect. |volume=105 Suppl 5 |issue= |pages=1261–3 |date=1 September 1997|pmid=9400735 |pmc=1470168 |doi= 10.2307/3433544|jstor=3433544}}</ref> Мактофагите, както и техните прекурсори моноцитите са фагоцити, клетки извършващи активна [[фагоцитоза]]. Макрофагите със своята фагоцитираща функция са част от вродения имунитет при човека, но изпълняват и функцията на антиген представящи клетки, с което играят съществена роля и при адаптивния имунитет.
{{обработка|форматиране, МЕП, категория}}
Средната продължителност на живот на зрелия макрофаг е няколко дни, докато незрелите могат да живеят месеци и дори години. <ref>{{cite book |author=Daniels, V. G., Wheater, P. R., & Burkitt, H. G. |title=Functional histology: A text and colour atlas |publisher=Churchill Livingstone |location=Edinburgh |year=1979 |pages= |isbn=0-443-01657-7 |oclc= |doi=}}</ref>
{{без източници}}
Макрофагите могат да бъдат идентифицирани по специфичния букет от протеини, които синтезират, в това число:нCD14, CD11b, EMR1, [[лизозим]] M, MAC-1/MAC-3 и CD68.<ref name="pmid16213494">{{cite journal |author=Khazen, W., M'bika, J. P., Tomkiewicz, C., ''et al.'' |title=Expression of macrophage-selective markers in human and rodent adipocytes |journal=FEBS Lett. |volume=579 |issue=25 |pages=5631–4 |date=October 2005|pmid=16213494 |doi=10.1016/j.febslet.2005.09.032 |url=}}</ref> Придвижват се с помощта на [[псевдопод]]и.
'''Макрофагът''' е диференциран в тъканите моноцит. Моноцитите и макрофагите образуват мононуклеарната фагоцитна система. Макрофагите се откриват в почти всички тъкани, като носят различни имена. Тъканните макрофаги живеят много повече - 2-4 месеца.
 
Кръв - моноцити, съединителна тъкан - хистоцити, черен дроб - клетки на Купфер, бял дроб - купферови клетки, кожа - Лангерхансови клетки, ЦНС - микроглия, кости - остеокласти.
==Видиве макрофаги в тъканите==
*'''Морфология'''. Това са клетки които се развиват в костния мозък, освобождават се в кръвта (моноцити) и преминават в тъканите. Те са сравнително големи клетки 12-20 μm с бъбрековидно ядро и едромрежест хроматин. В цитоплазмата се намират дребни лизозоми с включени проте олитични ензими.
 
Поради съдържанието си на ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи, те могат да секретират редица биологично активни вещества - химокини, интерлевкини, тумор-некротизиращ фактор алфа (TNFα), трансформиращ растежен фактор, пропердини и др.
В зависимост от локацията си макрофагите имат и различни имена:
*'''Функции'''. Учостие в имунологичното възпаление - тази функция е тясно свързана със защитата на организма от вредни външни и вътрешни фактори. Образуването на гранулом е характерен микроскопски белег на реакцията на макрофагите срещу чуждите частици. Обикновено в този случай частиците са големи и резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други, наподобяващи епител. Освен това се натрупват и Т-лимфоцити, а външната обвивка на гранулома е съставена от фибробласти.
 
Макрофагите са най-важният клетъчен тип сред антиген-представящите клетки (АПК), които обработват и предават смляната антигенна информация, на съответните лимфоцити отговорни за имунологичния отговор. Активираните макрофаги секретират цитокини, които контролират Т-лимфоцитната диференциация и ефекторна функция.
{| class="wikitable"
| '''Име''' || '''Локация'''
|-
| Алвеоларни макрофаги|| [[Алвеоли]]те на [[бял дроб|белия дроб]]
|-
| Хистиоцити || [[Съединителна тъкан]]
|-
| Купферови клетки || [[Черен дроб]]
|-
| [[Микроглия]] || [[Нервна тъкан]]
|-
| Епителиоидни клетки || Грануломи
|-
| [[Остеокласт]]и || [[Кост]]и
|-
| Синузиални клетки || [[Слезка]]
|-
| Интрагломеруларни месангиални клетки || [[Бъбрек]]
|-
| Гигантски клетки || Струпвания на макрофаги <br> около патоген или чуждо тяло<br> в съединителната тъкан
|}
 
 
==Функция==
 
===Участие във вродения имунитет===
 
Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и смилат) клетъчни отломки (дебри) патогени, както като стационарни клетки така и като мобилни. Те са професионалните фагоцитиращи клетки, които атакуват чужди субстанции, вкючително микроорганизми и туморни клетки, като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях. Образуването на [[гранулом]] е реакцията на макрофагите срещу големи чуждите частици, обикновено резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други. <ref>Клинична имунология, издателство Знание. Автори проф. Божко Божков и проф. Михайл Огнянов, 1997</ref>
 
===Участие във адаптивния имунитет===
 
Макрофагите са професионални антиген представящи клетки експресиращи МНС клас II на повърхността си. След фагоцитозата чуждите антигени (протеини) се процесират и фрагменти от тях се експонират на повърхността на клетката от МНС II молекулите. По този начин антигена се представя на [[:Т лимфоцитите]], които задействат механизма на адаптивния имунен отговор.
 
==Макрофаги и ХИВ==
 
Подобно на Т клетките, макрофагите могат да бъдат инфектирани от вируса на СПИН, като даже стават резервоар, от който се освобождават нови вирусни частици в тялото. ХИВ инвазира макрофага чрез своя gp120, който разпознава CD4 и CCR5 по повърхността на макрофага. Както циркулиращите моноцити така и резидентните макрофаги са мишена за ХИВ<ref>Sebastiaan Bol, Viviana Cobos-Jiménez, Neeltje Kootstra and Angélique van ’t Wout, Future Virology, February 2011,Dr.Andy Pozo Vol. 6, No. 2, Pages 187-208. http://www.futuremedicine.com/toc/fvl/6/2</ref>
 
== Източници ==
<references/>
Клинична имунология, издателство Знание. Автори проф. Божко Божков и проф. Михайл Огнянов, 1997
 
 
{{имунна система}}
 
[[Категория:Левкоцити]]