Баластни вещества: Разлика между версии

'''Баластните вещества''' са несмилаемите части на ежедневната [[храна]]. Най-общо представляват [[въглехидрати]] и [[липиди]], с растителен и по-рядко с животински произход, като например [[целулоза]], [[лигнин]]и, [[хитин]]и, бета-[[глюкан]]и, [[инулин]], различни [[олигозахарид]]и и [[восък|восъци]]. За човек най-важни от баластните вещества са целулозата и пектините. Баластните вещества придават [[обем]] на храната, за да може лесно да се придвижва през [[червата]]. Същевременно пречистват организма от токсични вещества и подобряват перисталтиката.

Храните богати на баластни вещества са с малко [[калории]]. Богати на такива вещества са например [[пшеница|пшеничните]] [[трици]], [[праскова|праскови]], [[тиква]], [[картофи]] и др. Най-много баластни вещества се съдържат във вареното [[жито]] (40-50 г в 100 г), ръжения [[хляб]] (6-8 г в 100 г), пълно зърнестияпълнозърнестия [[пшеничен хляб]] (6-7 г в 100 г), малините[[малини]]те (4-8 г в 100 г), касиса[[касис]]а (4 г в 100 г плод), фъстъците[[фъстъци]]те (9 - 11 г в 100 г плод). Количеството на баластните вещества, които трябва да постъпват с храната на човека е около 20 - 30 грама дневно.