Мануил II Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dinamik-bot (беседа | приноси) м r2.6.5) (Робот Добавяне: arz:مانويل التانى بالايولوجوس |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
Мануил II Палеолог е вторият син на император [[Йоан V Палеолог]] и неговата съпруга [[Елена Кантакузина]]. Негови дядо и баба по майчина линия са император [[Йоан VI Кантакузин]] и Ирина, потомка на българския цар [[Иван Асен III]]. За разлика от по-големите си братя, които се опитват да узурпират трона, Мануил остава верен на баща си и е определен за наследник.
Понеже баща му Йоан V е васал на [[турци]]те, преди възкачването си Мануил е заложник в османският двор на султан [[Баязид I]] и заедно с него участва в превземането на [[Филаделфия]], последният независим византийски анклав в [[Мала Азия]].
===Управление===
Научавайки за смъртта на баща си през 1391 г., Мануил Палеолог напуска османския двор в [[Бурса]] и пристига в Константинопол, където е официално коронясан за византийски император. Това предизвиква гнева на султан Баязид, който в продължение на осем години (1394-1402) подлага града на обсада.
[[Картинка:Manuele II di Bisanzio monete.jpg|мини|ляво|Монета, сечена от Мануил II Палеолог]]▼
В резултат на водените преговори между Византия и католическите държави, през [[1396]] г. съюзна християнска войска оглавявана от унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема поход на Балканите срещу Османската империя, но въпреки първоначалния напредък, европейците са победени в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] на Дунав.
След 1402 г., когато Баязид е разгромен и пленен от [[монголи]]те на [[Тамерлан]] в битката при Анкара, обсадата на Константинопол е свалена, а натиска на турците върху Византия е временно отслабен. Мануил II сключва мир със султан [[Мехмед I]], който му предоставя управлението на [[Солун]], [[Варна]] и [[Несебър]]. ▼
В [[1399]] г. Мануил II Палеолог тайно напуска обсадената столица на кораб, заедно с малка свита, за да търси помощ от западните владетели за спасяването на Византия и в частност - [[Константинопол]], от османците. Той посещава [[Италия]], [[Англия]], [[Франция]], където е добре приет, но не получава необходимото военно съдействие.
▲След [[1402]] г., когато Баязид е разгромен и пленен от [[монголи]]те на [[Тамерлан]] в битката при Анкара, обсадата на Константинопол е свалена, а натиска на турците върху Византия е временно отслабен. Мануил II сключва мир и съюз със султан [[Мехмед I]],
През [[1422]] г. новият османски владетел [[Мурад II]] изисква да получи васален данък от императора, поради което обявява война на Византия и Константинопол отново е подложен на обсада. Мануил II е принуден да приеме неизгодните условия на мир – признава се за васал на султана и плаща данък.
След смъртта си през [[1425]] г. Мануил II е наследен на престола от сина си [[Йоан VIII Палеолог]].
Автор е на литературни произведения с реторично и теологично съдържание.
==Външни препратки==
{{Commons|Manuel II Palaiologos}}
[http://www.roman-emperors.org/manuel2.htm Wilhelm Baum, Univeristät Graz, Austria: ''Manuel II PALAIOLOGOS (1391-1425 A.D.)''] кратка биография на английски
[[Image:Byzantium1400.png|мини|300п|ляво|Византийската империя през 1403 г.]]
▲[[Картинка:Manuele II di Bisanzio monete.jpg|мини|
{{пост начало}}
| |||