Йоан V Палеолог: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
| герб =
}}
[[Картинка:Giovanni V di Bisanzio monete.jpg|right|мини|270 px|Монети от времето на император Йоан V Палеолог]]▼
'''Йоан V Палеолог''' ({{lang-el|Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος}}) ([[1332]] г. - [[16 февруари]] [[1391]] г.) - [[византийски император]] ([[1341]] – [[1391]]), син на [[Андроник III Палеолог]] и [[Анна Савойска]], внучка на граф [[Амедей V Савойски]].
През дългото му петдесетгодишно управление Византия се намира в период на криза и междуособни войни. Повечето от ромейските земи са завладяни от турците.
== Регентство на [[Анна Савойска]] ==▼
== Управление ==
Още от началото на дългото му петдесетгодишно управление Византия потъва в криза. Поради малолетието на Йоан V властта държи регентски съвет оглавяван от майка му Анна Савойска, срещу който обаче се обявява Йоан Кантакузин - влиятелен военен, близък на покойния Андроник III. Кантакузин е подкрепен от т.нар. зелоти, ревностните привърженици на православието, които са против съюз (уния) със западната католическа църква и не одобряват регентството на Анна Савойска, която е била католическа принцеса преди да стане императрица. Страната е въвлечена в кървава междуособна война, в която през 1347 г. побеждава претендента обявил се за император [[Йоан VI Кантакузин]]. ▼
▲=== Регентство на [[Анна Савойска]] ===
▲
=== Съуправление с [[Йоан VI Кантакузин]] ===
В периода 1347-1354 г. [[Йоан VI Кантакузин]] управлява съвместно с Йоан V Палеолог. Между 1347 и 1349 г. през византийска територия преминава епидемията от черна [[чума]], като междувременно Йоан VI губи голяма част от подкрепата си сред народа. След поредна вътрешна война, Кантакузин е свален през 1354 г. от Йоан V Палеолог който отказва да дели властта си с него.
Line 39 ⟶ 40:
Ожесточените граждански войни съсипват окончателно Византийската държава, която през този период губи много владения. Западноевропейските и турските наемници, привиквани и от двете враждуващи фракции, плячкосват и убиват безнаказано в страната. Османските [[турци]] трайно започват да се заселват във бившите византийски земи и след като първоначално са отнели всички азиатски територии те се прехвърлят в Тракия.
=== Самостоятелно управление ===
През 50-те и 60-те години на 14 век, Византия губи важни центрове в Тракия, като [[Одрин|Адрианопол]] и [[Пловдив|Филипопол]], както и стратегически точки като [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]], след като земетресение събаря стените му в 1354 година.
▲[[Картинка:Giovanni V di Bisanzio monete.jpg|right|мини|270 px|Монети от времето на император Йоан V Палеолог]]
Засилващата се сила на турците става реална заплаха не само за [[Константинопол]] но и за другите балкански страни. Опитите на Йоан V да сключи съюз със съседните владетели на България и Сърбия среща недоверие. Императорът се опитва да привлече и помощта на държавите от Западна Европа, но искането на папата да бъде признато църковното му върховенство над православна Византия среща силна съпротива в Константинопол. До споразумение и край на схизмата така и не се стига, а реална помощ не е осигурена.
Line 50 ⟶ 52:
През 1390 г. Йоан V започва поправката на стените около Златния рог в Константинопол използвайки мрамора от западналите църкви около града. Това разгневява султана който го заплашва с война в случай че не спре. Императорът се подчинява, но скоро умира сломен от полученото унижение.
==Литература==
{{commons|Johannes V Palaeologus}}
* Harris, Jonathan, ''The End of Byzantium''. New Haven and London: Yale University Press, 2010. ISBN 978 0 30011786 8
* Nicol, Donald M., ''The Last Centuries of Byzantium''. Cambridge: Cambridge University Press, 1993, 2nd edition. ISBN 0521 43991 4
{{пост начало}}
| |||