Етология: Разлика между версии

 

== Историческо развитие на науката ==

 

Етологията се интересува предимно от мотивите, които карат животните към достигане на определена цел — в повечето случаи това е задоволяване на важна биологична необходимост, свързана със запазване на животинския [[вид]].

 

Особено интересни са най-ранните прояви на вроденото поведение. При висшите животни вродените безусловни [[рефлекс]]и никога не се проявяват самостоятелно в процеса на развитието на възрастния индивид. Обикновено те се преплитат по сложен начин с придобитите през живота условни рефлекси. Някои безусловни рефлекси може да се видят в чист вид в първите дни след раждането.

Например новороденият [[бозайник]] ще бъде осъден на гибел, ако не се задейства смукателният безусловен рефлекс. Достатъчно е квачката да „подаде“ сигнал за близка опасност и току-що излюпените пиленца приемат поза на притайване — остават за известно време напълно неподвижни. Доказателство, че това е вроден безусловен рефлекс, е наблюдаването на същата реакция и при пиленца, изкуствено излюпени в [[инкубатор]], които няма от кого да се „учат“. Това показва, че още през [[зародиш]]ното развитие у животните е програмиран определен набор от вродени рефлекси, които се проявяват активно още в най-ранните етапи на индивидуалното им развитие. За много животни, които се раждат прогледнали, от голямо значение за проявите на инстинктивното им поведение са зрителният и звуковият анализатор. Например всяко затъмняване над главата на новороденото [[агне]] предизвиква повдигане на главата нагоре и търсене на [[млечна жлеза]], т.е. опит за [[сучене]]. А в природата при птичетата, които се излюпват слепи, и най-малкото разклащане на [[гнездо]]то води до отваряне на [[човка|човките]]. Тези така сигурни и постоянни вродени реакции могат лесно да се предизвикат и от нетипични дразнители, която особеност е в основата на т.нар. [[импринтинг]]. Този термин е въведен от Лоренц и според него това е механизмът, чрез който новородените [[бозайник|бозайници]] или [[птица|птици]] оприличават себе си на индивида, видян за първи път след раждането им (най-често [[майка]]та). Същият учен успял да накара новоизлюпени [[гъска|гъсета]] да го следват неотклонно, смятайки го за техен родител. По този начин, той доказва, че през първите дни от живота си малките запаметяват кой ги храни и защитава, като у тях се появява [[инстинкт]] за следване.

 

Интересно е поведението на птиците, които притежават безпогрешна вродена ориентация в пространството, усещане за посока, необходима им при [[миграция|миграциите]], както и точното време кога да ги извършат. С това се обяснява подготовката за далечните междуконтинентални прелети точно в определен период от годината и завръщането на птиците ([[щъркели (пояснение)|щъркели]], [[лястовица|лястовици]] и много други) през пролетта по едно и също време на същото място. Годишният календар, „компасът“ и биологичния часовник са наследствени и при много бозайници.

 

В природата при животните може да се наблюдава индивидуално и групово поведение. Индивидуалното поведение е характерно за животни, които водят самостоятелен начин на [[живот]] или живеят на двойки. Обикновено самостоятелно живеещите животни се чифтосват само през размножителния период (с цел продължаване на рода). Всяка обособена брачна двойка бозайници или птици завладява определена [[територия]], която грижливо охранява. Така например мъжкият [[славей]], на чиято песен се възхищаваме, всъщност пее с особено настървение през брачния период, като чрез песента си съобщава, че неговата територия е ангажирана и всеки неканен гост от същия вид ще бъде прогонен безмилостно. Бозайниците пък бележат територията си чрез миризливи [[секрет]]и ([[вълк|вълците]] и [[куче]]тата — чрез [[урина]]та си, някои видове [[антилопа|антилопи]] — чрез [[секрет]]и от [[слъзна жлеза|слъзните си жлези]], [[пор]]овете — чрез секрети от мускусните си миризливи жлези, [[мечка|мечките]] — чрез кожни секрети и пр.).

 

Интересно поведение показват и животните, водещи групов начин на живот — [[стадо|стада]] от бозайници (например [[антилопа|антилопи]], [[зебра|зебри]], [[бивол]]и, [[бизон]]и, [[вълк|вълци]], [[маймуна|маймуни]]), [[ято|ята]] от [[птица|птици]] (например [[папагал]]и, [[вранови|врани]], [[гарга|гарги]]), [[пасаж]]и от [[риба|риби]] и др. При тях по-лесно се отглеждат и възпитават подрастващите, които по пътя на подражаване на старите и опитни животни бързо опознават природната обстановка и се научават да ловуват и да намират храната си, да се пазят от опасности.

 

Разнообразните поведенчески прояви на животните винаги са представлявали обект за изучаване, тъй като са един от загадъчните явления на живата природа. Днес учените вече са доказали, че поведенските прояви са отражение на обективната действителност, т.е. имат материална основа ([[физиология|физиологични]] механизми, които ги обуславят). Всички животни без изключение показват поведение, чиито характер и сложност зависят от мястото, което те заемат във филогенетичната йерархия на живота. Тъй като е известно, че психиката е свойство само на '''високоорганизираната материя''', приема се, че тя е присъща на по-висшите животни. Следователно изводът, който правят учените, е, че поведението е по-общо свойство и обхваща всички външни поведенчески прояви (най-вече двигателната активност), насочени към задоволяване на жизненоважни потребности на [[организъм|организма]].

 

Поведението на животните винаги е заемало централно място в историята на тяхното опитомяване. Днес при съвременните методи за промишленото отглеждане на животните човекът още повече трябва да се съобразява с мотивите, които определят поведението им при тези условия. С бързото нарастване на населението на нашата [[планета]] проблемът за осигуряване на животински продукти все повече ще тласка човечеството към масово промишлено отглеждане на селскостопански животни. А увеличаването на числеността на [[стадо]]то води до изменения както в индивидуалното, така и в груповото поведение на животните. Ето защо вмешателството на човека, непознаващ поведенските прояви на животните, може да доведе до сериозни неудачи. Обратно, ако човекът е запознат с техните етологични особености, може да открие нови пътища за повишаване продуктивността в [[животновъдство]]то.

 

Проблемът на съвременната етология са тясно свързани с проблемите на защитата на околната среда. Техническият прогрес, който съпътства нашето космическо време, създава реална опасност за замърсяване на околната среда. Това води до дълбоки депресии в природата, до нарушаване на екологичното равновесие в нея.

 

 

Учените са единодушни, че в никакъв случай на животните не трябва да се приписват свойства и качества, които са присъщи само на човека (например разумно мислене, втора [[сигнална система]]), но в същото време много от тях са на мнение, че не трябва да се изключва възможността за търсене на при висшите животни на елементарни зачатъци „дочовешки“ интелектуални реакции. Да не забравяме афоризъма на известната американска писателка етоложка [[Сали Каригар]]: „Работата не е в това, че животните приличат на нас, а че ние приличаме на тях“, защото именно ние сме произлезли от тях, а не те от нас.

 

== Външни препратки ==

* [http://www.zoomania.org Българския Зоопортал]

 

[[Категория:Етология| ]]