Саламбо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Идеята |
мРедакция без резюме |
||
Ред 49:
От друга страна авторът на "Парижката Света Богородица" [[Виктор Юго]] пише в [[неовизантийски стил]] възторжен отзив за произведението, заявавайки "това е прекрасна, могъща и научна книга. ... Вие сте възкресили изчезнал свят и с това поразително възкресение сте съчетали потресаваща драма.". [[Льоконт дьо Лил]] пише по [[тема]]та, че "всичко е пълно със сила и блясък и най-вече е пронизано с такъв необичаен гений, който е присъщ за нашето време, възкресяващи парче по парче отминалите епохи.", а композиторът [[Хектор Берлиоз]], е както винаги несдържан в чувствата си пишейки до автора: "Исках още днес да дотичам при вас, но това се оказа невъзможно. Обаче не мога да чакам дълго, без да ви кажа, че книгата ви ме изпълни с възторг, изумление и ужас. Бях потресен и цяла нощ я сънувах. Какъв стил! Какви познания по археология! Какво въображение!".
С втория си велик и последен роман, Флобер сякаш забива [[копие на съдбата|копието на съдбата]] в сърцето на френския читател, опитвайки да срине могъщите стени на Картаген, за да разбули онази страшна [[тайна на вярата]] която се крие зад тях, някъде край пристанището на древния град, и опитвайки се да каже на своята публика, че единствено [[нишка на Ариадна|нишката на Ариадна]] ще ги изведе към висините на [[Сол Инвиктус]], за да
== Източници ==
| |||