Демагогия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Демагогия |
разширяване с преведеното съдържание на английската статия на Уикипедия по темата |
||
Ред 1:
'''Демагогията''' ''([[старогръцки]]:
[[Етимология]]та на [[понятие]]то идва от названието [[демагог]], което първоначално не е съдържало негативен оттенък и в [[Древна Гърция]] е означавало [[демокрация|демократичен]] [[политик]], известен [[популизъм|популист]] и "[[народен трибун]]".
== Употребa и дефиниция ==
Американският социален критик и хуморист Х.Л. Менкен, определя демагога като "човек, който проповядва доктрини, за които знае, че са неверни, на хора, за които знае, че се идиоти."
Както казва [[Джордж Бърнард Шоу]]:
„Макар че няма разлика между най-добрия и най-лошия демагог, в това, че и на двамата се налага да представят своите тези с еднаква мелодраматичност, има разлика от небето до земята между държавника, който прилъгва хората да му позволят да върша Божията воля, в каквото и прeвъплъщение тя м може да дойде при него, и този човеко, който ги излъгва в името на напредъка на личните си амбиции и търговските интереси на плутократите, които притежават вестниците и го подкрепят по реципрочен начин.“
[[Макс Вебер]]:
"Политическото ръководство във формата на свободния "демагог", който е израснал от лоното на града-държава e по-голямата ни грижа; Както и градът-държава, демагог е типичен за Запада и особено за средиземноморските култура. Нещо повече, политическо ръководство под формата на парламентарен "партиен лидер", се е зародило в рамките на правовата държава, която също е характерна само за Запада."
Въпреки, че това определение набляга на използването на лъжата, и фалша, опитните демагози често трябва да използват само нарочно наблягане, чрез което безкритичния слушател ще бъде насочен сам да си извади желаните заключения. Освен това, демагогът може да вярва на собствени си аргументи (например, има добри основания да се предположи, че Адолф Хитлер - със сигурност един от най-успешните демагози в историята - искрено е вярвал на собствената си анти-еврейска изобличителна реч).
== История и примери ==
Лидерите на атинската демокрация, които са били наричани демагози, са учили реторика и правото от софистите. [[Платон]] реагира срещу тази реалност:
Тези непрактични [политически] схеми отразяват едновременно недоволството на Платон от демагогията, разпространена по това време в Атина, и личните му предпочитания към аристократичната форма на управление. [3].
През 19 век, политическите реакционери определят опоненти си като демагози и насочват срещу тях множество репресии и цензура. Представители на Германската конфедерация на германо-национални и либерални групи били обвинени в "преследване на демагози" (Demagogenverfolgung), подривна дейност, както и размирици. След Юлската революция от 1830, мерките срещу "демагогски машинации", и по-специално срещу Фриц Ройтер, били подновени.
Известен ползване на демагогия е от застаряващия Ерих Лудендорф, който за известно време е бил силен поддръжник на ранния възход на [[Адолф Хитлер]] и нацистка Германия. След като научава за назначаването на Хитлер за канцлер, той изразява разочарованието си пред германският президент [[Паул фон Хинденбург]]: [4] [5]
"С назначаването на Хитлер за канцлер на Райха, предадохте нашето свещено Немско Отечество на един от най-големите демагози на всички времена. Аз предвещавам пред Вас, че този зъл човек ще се потопи Райха в бездната и ще причини неизмеримо злочестие на нацията ни. Бъдещите поколения ще ви прокълнат в гроба Ви за това Ви действие. "
Хитлер наистина е разглеждан като може би най-точното олицетворение на демагога, след като успешно се издига на власт чрез призиви към етнически и националистически предразсъдъци и суетите на германския народ.
== Известни исторически личности, възприемани като демагози ==
Въпреки че използването на следните два древногръцки примера е спорно, ако не бъде дадено определение, за това какво представлява демагогията в античността, тези двама прочути мъже от древна Атина често се разглеждат като демагози.
[[Алкивиад]]: Убeждава жителите на Атина да се опитат да завладеят Сицилия по време на Пелопонеската война, което води до катастрофални резултати. Той подвеждя Атинското народно събрание да подкрепи издигането му за командир, като твърди, че победата ще дойде лесно, гъделичкайки атинската суета и призовавайки към действията и смелост за сметка на обмислянето.
[[Клеон]]: Друг лидер на Атина, критикуван от Тукидид и Аристофан. Въпреки това и друг възхваляван атинец, Сократ, е бил критикуван и нарочван за софист в комичната пиеса на Аристофан "Облаците".
Докато тези съвременни личности отговарят по-точно на дефиницията на Шоу и Вебер:
[[Чарлз Кофлин]]: Американски католически свещеник, който е един от първите, които използват радиото, за да достигнат до масовата публика през 1930 г. Близък приятел на [[Хюи Лонг]]. Въпреки че първоначално е гръмогласен поддръжник на [[Франклин Д. Рузвелт]] и неговия [[Нов Курс]], по-късно става рязък критик на Рузвелт. Тезите на Кофлин в крайна сметка стават все по-антисемитски и подкрепящи на разнообразни аспекти на фашистката политика на лидери като [[Бенито Мусолини]].
[[Адолф Хитлер]]: Довежда Нацистката партия на власт в Германия, обръщайки се към етническата гордост на германците и конспиративни теории, които обвиняват евреите за икономическите проблеми на нацията. Той въвежда държавен контрол над медиите, и използва харизмата си и големите си ораторски умения, за да поведе Германия във война, насочена към разширяване на нейната територия.
[[Джоузеф Маккарти]]: американски сенатор от щата Уисконсин от 1947 до 1957. Слаб оратор, той става национално известен през началото на 1950 г., като обвинява редица политици и други лица, че са комунисти или комунистически симпатизанти. Представя се като безукорен, а всеки, които го критикува или не е съгласен с него, заклеймява като нелоялен към правителството на САЩ. В крайна сметка неспособността му да обоснове твърденията довежда до официално му отхвърляне от Сената на САЩ през 1954 г. и загубата му на популярност.
[[Зулфикар Али Бхуто]]: министър-председател на Пакистан (1974-1977) и председател на социалистическо-демократичната Пакистанската Народна Партия. Бхуто се издига в националната политика през 1967 г., като отправя много критики към диктаторските политики на Аюб Кхан. Бхуто има големи ораторски умения и краен популистки характер. Той продължава възхода си като присъства на обществения семинари, където говори по драстичен начин, за да привлече вниманието на обществените си слушатели.
== Вижте също ==
| |||