Демагогия: Разлика между версии

*[[Алкивиад]]: Убeждава жителите на Атина да нападнат Сицилия по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]], което води до катастрофални резултати. Той подвеждя [[Еклесия|Атинското народно събрание]] да подкрепи издигането му за командир, като твърди, че победата ще дойде лесно, гъделичкайки атинската суета и призовавайки към действиятадействия и смелост за сметка на обмислянето.

*[[Клеон]]: Друг лидер на Атина, критикуван от Тукидид и Аристофан. Въпреки товаче и друг възхваляван атинец, Сократ, е бил критикуван и нарочван за софист в комичната пиеса на Аристофан "Облаците".

Докато тезиТези съвременни личности отговарят по-точно на дефиницията на Шоу и Вебер:

*[[Чарлз Кофлин]]: Американски католически свещеник, който е един от първите, които използват радиото, за да достигнат до масовата публика през 193030-те година на ХХ гвек. Близък приятел на [[Хюи Лонг]]. Въпреки че първоначално е гръмогласен поддръжник на [[Франклин Д. Рузвелт]] и неговия [[Нов курс на Рузвелт|Нов Курс]], по-късно става рязък критик на Рузвелт. Тезите на Кофлин в крайна сметка стават все по-антисемитски с времето и подкрепящи наподкрепят разнообразни аспекти на фашистката политика на лидери като [[Бенито Мусолини]].

*[[Адолф Хитлер]]: Довежда [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Нацистката партия]] на власт в Германия, обръщайки се към етническата гордост на германците и конспиративни теории, които обвиняват евреите за икономическите проблеми на нацията. Той въвежда държавен контрол над медиите, и използва харизмата си и големите си ораторски умения, за да поведе Германия във война, насочена към разширяване на нейната територия.

*[[Джоузеф Маккарти]]: американски сенатор от щата [[Уисконсин]] от 1947 до 1957. Слаб оратор, той става национално известен презв началото 50-те години на 1950ХХ г.век, катос обвиняваобвиненията си към редица политици и други лица, че са комунисти или комунистически симпатизанти. Представя сесебе си като безукорен, а всеки, коитокойто го критикува или не е съгласен с него, заклеймява като нелоялен към правителството на [[Съединени американски щати|САЩ]]. В крайна сметка неспособността му да обоснове твърденията довежда до официално му отхвърляне от Сената на САЩ през 1954 г. и загубата му на популярност.

*[[Зулфикар Али Бхуто]]: министър-председател на [[Пакистан]] (1974-1977) и председател на социалистическо-демократичната Пакистанската Народна Партия. Бхуто се издига в националната политика през 1967 г., като отправя много критики към диктаторските политики на [[Аюб Кхан]]. Бхуто има големи ораторски умения и краен популистки характер. Той продължава възхода си като присъства на обществения семинари, където говори по драстичен начин, за да привлече вниманието на обществените си слушатели.