Саракиново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
===В Османската империя===
Според свещеник Стоян Атанасов Саракински селото добило названието си от [[сарацини]]те. Селото е чифлишко, но още в средата на 18 век саракинци откупуват селото си. В 1856 година (или 1858<ref>Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, стр. 306</ref>
) учителят Граплю от Струмица с одобрението на лидерите на селото братята Петър и Христо Попови започва да преподава в Саракиново на български език, като ученици са му Мицо Димов Трайков, Лазо Ичов, Танас Гинов, Георги Янов, Ташо Карайов и други. След смъртта на Граплю в 1859 година на негово място идва Пандо също от Струмица, който също преподава на български. Негови ученици са Мице Петров Попов, Стоян Пенчев, Никола Янов, Стою Ташов, Мице Иванов, Христо Георгиев, Пеню Мицов и други. В 1863 година учител става Георги Маленков, който усилва българското учение. Към 1868 година обаче вследствие на гръцки клевети Маленков е принуден да напусне Саракиново и е заменен с отец Иван Янев, който преподава безплатно. Българската община натоварва Христо Попов да търси учител в Битоля, в руско консулство и при българските първенци. По тяхна препоръка той намира във Велес Андрей Богданов, който преподава 5 години, преди да бъде изгонен от властите. Братя Попови и цялото село оказват натиск и дават рушвети, за да бъде върнат Богданов, но една година селото остава без учител. След завръщането му Богданов преподава до 1879 година, когато е арестуван и затворен във Воден, а по-късно в Солун. Братя Попови успяват да го освободят след 6-7 месеца, но му е забранено да преподава в Саракиново. Учител отново става безплатно отец Иван Янов. Братя Попови заедно с [[Георги Гогов]] и братята [[Иван Занешев]] и [[Зане Занешев]] са начело на българската борба във Воденско. През ноември 1875 година воденският владика е изгонен от Саракиново и до 1912 година не стъпва в селото.<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 13-14.</ref>
А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Саракиновон'' (Sarakinovon), Мъгленска епархия, живеят 720 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/26|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., Саракиново е посочено като село във Воденска каза със 108 къщи и 487 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.</ref>
В 1880 година български учител в Саракиново става Паско Кръстев от [[Бизово]], в 1885 година - Мойсей Симеонов от [[Осой (Община Дебър)|Осой]], в 1890 година - Иван Панов от [[Владово]], а после Христо Тръпчев от [[Воден]], Христо Попиванов от Саракиново, Екатерина Иванова, Мария Иванова, Елена Иванова от Владово, Йордан Парчев от [[Неготино]], Аврам П. Шилегов от Саракиново, Тодор Димитров от [[Лозенград]], Тодора Томова, Фания Томова от Воден, [[Спас Саракинов]], Благой Атанасов, Христо Петров Кирин от Саракиново, Манол Думчев от Бизово, Елена Х. Григорова, Тръпче Х. Шаламанов, Димитър Томчев от Воден.<ref>Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 14.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в Саракиново живеят 700 българи християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_04.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 150.]</ref>
| |||