Константин IX Мономах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
| герб =
}}
 
[[File:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumb|right|300px|Карта на Византийската империя (1045).]]
'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI:; Мономах – фамилно име, окологр. 1000''"сражаващият – 11 януарисе 1055сам"'') е византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].
 
== Кариера ==
 
Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са били съдии. По време на управлението на [[Роман III Аргир]] ([[1028]]-[[1034]]), на който Константин Мономах е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължило през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).
 
=== Възкачване ===
След свалянето на Михаил V, Мономах бил върнат в [[Константинопол]], където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. управлявалКонстантин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя, заедно с Теодора. ЛекомисленВ края на живота си развива заболяване, което довежда до загубата на умствените способности и частична парализа на крайниците. Умира на [[11 януари]] [[1055]] година.

== Управление ==
Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения Константин, почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.
 
==== Опозиция и въстания ====
[[File:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumb|right|300px|Карта на Византийската империя (1045).]]
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въдиганетовъздигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен. Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който бил ослепен и умрял от изтезания.
 
Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който бил ослепен и умрял от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.
 
През [[1047]] година избухнало въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички македонскитракийски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
 
==== Вътрешна политика ====
Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът [[Михаил Псел]].
 
От вътрешните мерки по времето на Константин важно устройство за особените учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси” – в началото и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), съдебните дела, начело на които бил поставен специален министър на юстициите. Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира претенциите на столичните чиновници за постове и награди. Допринася за утвържването на феодалната система [[прония]] във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на населението в империята и до отслабването на военните сили.
==== Опозиция и въстания ====
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въдигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен. Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който бил ослепен и умрял от изтезания.
 
=== Външна политика ===
През [[1047]] година избухнало въстание на Лъв Торнак, около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички македонски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
През 1045 г. ромеите анексират арменското царство [[Ани (град)|Ани]]. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които са изместили арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстояло да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел [[Тогрул I]]. Под влияние на столичната бюрокрация, императора съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.
 
На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на [[печенеги]]те от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.
==== Вътрешна политика ====
Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът [[Михаил Псел]].
 
Опитите на императора да осигури подкрепата на папата срещу нападащите Южна Италия [[нормани]], са осуетени от дипломатическите ходове на патриарх [[Михаил Керуларий]].
От вътрешните мерки по времето на Константин важно устройство за особените учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси” – в началото и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), съдебните дела, начело на които бил поставен специален министър на юстициите.
 
=== Разкол на християнската църква ===
Line 49 ⟶ 62:
{{основна|Източно-Западна схизма}}
 
При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпратил в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Но пътят към помирението не успял и на [[16 юли]] [[1054]] година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на [[20 юли]] патриархът дал анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между източната и западната църква.
 
=== Отношения с Киевска Рус ===
Line 58 ⟶ 71:
В края на руското Средновековие възникнала легенда ([[Сказание за княз Владимир]]), свързваща с личността на Константин IX т.нар. [[Шапка на Мономах|шапката на Мономах]], сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на [[Иван Калита]] – първата половина на 14 век.
 
== Външни препратки ==
== Препратки ==
* {{en икона}} [http://www.wildwinds.com/coins/byz/constantine_IX/i.html Монети на Константин IX]
* {{en икона}} [http://www.fordham.edu/halsall/basis/psellus-chrono06.html ''Chronographia'']
* {{ru икона}} [http://miriobiblion.org/MP_KIX.htm Текстове на Михаил Псел в превод на руски език]