Аце Дорев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10:
}}
'''Аце Василев Дорев''' е [[българи|български]] [[революционер]], виден [[Битолски революционен окръг|битолски]] деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
==Биография==
Дорев е роден в село [[Пътеле]], [[Леринско]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломата [[Панчо Дорев]] и първи братовчед на учителя [[Иван Дорев]]. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи
{{Цитат|книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим... Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия... Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_06.html]</ref>.}}
По време на [[Попставрева афера|Попставревата афера]] се намира във Виена по търговски въпроси. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] на Битолски окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година участва в дейността на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. На втория конгрес на организацията е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> В края на 1909 година е арестуван след убийството на [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref>▼
▲В 1906 година властта прави опит да го арестува, но Дорев успява да се укрие и бяга в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес, като участва в дейността на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. Избран е за делегат от Битоля на учредителния конгрес на организацията в 1908 г. На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> В края на 1909 година е арестуван след убийството на [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref>
Заточен е в Мала Азия. Освободен е през 1913 г. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия.▼
▲През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Александър Евтимов]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]]. Заточен е в Мала Азия. Освободен е през 1913 г. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия.
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през април 1941 година Дорев се преселва в Битоля, където умира на 19 септември същата година.<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51.</ref><ref>Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.</ref>
| |||