Аце Дорев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
По време на [[Попставрева афера|Попставревата афера]] се намира във Виена по търговски въпроси. На [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]] на Битолски окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.
В 1906 година властта прави опит да го арестува, но Дорев успява да се укрие и бяга в България. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес, като участва в дейността на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. Избран е за делегат от Битоля на учредителния конгрес на организацията в 1908 г. На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4
През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, [[Георги Николов (Охрид)|Георги Николов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Александър Евтимов]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски
В 1910 година е отново арестуван по време на [[Обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]], изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на [[Балканска война|Балканската война]].
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през април 1941 година Дорев се преселва в Битоля, където умира на 19 септември същата година.<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51.</ref><ref>Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.</ref>▼
Освободен е през 1913 г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След [[Офанзива при Битоля|падането на Битоля]] през ноември 1916 година се изтегля в [[Иваневци]] - новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.
▲
== Бележки ==
| |||