Климент V: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 58:
В първата година от управлението на папа Климент V, френския крал настоява за разпускането на ордена. След неуспешния опит да слее [[Тамплиери|Тамплиерите]] с [[Хоспиталиери|Хоспиталиерите]], Климент V се предава и започва разследване срещу ордена по обвиненията в [[ерес]] (отричане от Христа, идолопоклонничество, неморалност, отричане на светото причастие,содомия и др.). [[Филип IV (Франция)|Филип Хубави]], без да чака присъда или заповедта до [[Инквизиция|Инквизицията]], с помощта на изповедника Гийом Парижки (Велик инквизитор на Франция) и своите верни юристи Ногарет, де Плесан и Марини напада ордена на петък, [[13 октомври]] [[1307]], залавяйки Великия магистър [[Жак дьо Моле]] и още сто и четиридесет члена на ордена в [[Париж]], последвано от общонационално преследване на останалите Тамплиери и изземането на собствеността им в полза на кралската хазна.
 
Полагат се големи усилия да изглежда така, всякашсякаш Климент V одобрява или е постоянно в течение на събитията, докато в голяма степен папата няма представа за случващото се във Франция.
 
Докато Филип Хубави подканва владетелите на други държави да вземат участие в гонението на Тамплиерите, Климент V научава за мерките взети от френския крал и се възпротивява на грубото изземане на папските правомощия, настоявайки пленниците и тяхната собтвеностсобственост да бъдат предадени под негова закрила, и отнема инквизиционните права на множество френски епископи. Филип IV привидно се подчинява на папската воля, изпълнявайки желанията му.
 
[[Image:MolayExecution.jpg|ляво|мини|Изгарянето на дьо Моле и дьо Шарне<br>илюстрация 19 век|270px]]
Скоро Климент V издава нов папски декрет в който заповядва началото на процес срещу съдителите на Тамплиерите из Европа и изслушване на седемдесет и двама члена на ордена, създаването на множество кумисиикомисии, най важна от които започва първата си сесия в Париж през [[август]] [[1309]]. Действащи в името на папата , разследващите са противници на използването на мъчения за изтръгване на самопризнания, за това пред тях стотици рицари защитават доброто име на Ордена, отричайки показанията дадени пред инквизиторите. Виждайки изхода на изслушванията и комисиите, Ногарет, Плесан и Марини, за да обърнат нещата, принуждават архиепископа на Санс, и брат на Марини, Филип дьо Марини да бъде свикан местен църковен съвет на [[12 май]] [[1310]] в който да бъдат осъдени като преоткрити еретици петдесет и четирима Тамплиери отрекли се от предишните си показания. В същия ден всичките петдесет и четирима са изгорени в [[Париж]] близо до портата Сан Антоан.
 
Папската комисия в Париж е разпусната за шест месеца, а когато е свикана отново, намира пред себе си само рицари признали обвиненията. Съдбата на ордена е решена на Виенския събор свикан на [[16 октомври]] [[1311]] в град Виен. Мнозинството от тристате присъстващи е против разпускането на ордена, смятайки обвиненията срещу членовете му за лъжливи. На събора присъства и френския крал, който успява да притисне папата за да полуюиполучи желаната присъда. На втората сесия на [[22 март]] [[1312]] е изчетен пред краля и синовете му декретър ''Vox in excelsis'' (Глас от висините) в който папата заявява, че въпреки липсата на доказателства срещу ордена, заради чувствата на народа, омразата на Френския крал и съмнителната дейност на Ордена, ги разпуска по волята на Църквата и по ничия друга. С друг декрет от [[2 май]] Климент V дава на Хоспиталиерите цялата собственост на разпуснатия орден, макар във Франция иззетата собственост на Ордена да остава при краля. Колкото до ордена, тези които не отричат първоначалните си показания са освободени, докато тези, поддържащи твърдението, че обвиненията срещу Ордена са лъжа, са съдени като еретици от Инквизицията. Чак през [[1314]] Великия Магистър [[Жак дьо Моле]] и Първия нормандски наставник Жофроа дьо Шарне, чиито случаи са оставени за разглеждане пред папата са осъдени на доживотен затвор. При изчитането на присъдата двамата отричат показанията си, обвинявайки се в страхливост. Двамата са признати за еретици и предадени на светските власти и изгорени на клада на [[18 март]] [[1314]]. Според преданието, докато гори на кладата Жак дьо Моле изрича проклятие срещу папа Климент V и крал Филип Хубави призовавайки ги пред Съда Господен преди да е изтекла годината.
 
== Смърт ==
 
[[Image:Tombeau de Clément V.JPG|дясно|мини|Гробница на Климент V]]
По време на престоя си в своята резиденция в Монто, Климент V се разболява тежко и умира на [[20 април]] [[1314]], тридесет и три дена след екзекуцията на Жак дьо Моле. Докато тялото му лежи в църквата за да бъде погребано на следващия ден, се разразява гръмотевична буря. Мълния удря църквата, започвайки пожар. Когато на сутринта успяват да огасятугасят пожара, откриват тялото на Климент V почти напълно изпепелено. Съгласно завещанието му, останките му са положени в Еглиз Колегиал в Узест, намиращо се в близост до родния му Вилендро.
 
След неочакваната смърт на папата католическия свят изпада в застой. Конклавът отново разделен на два лагера. В следващите две години папския престол остава празен, до избора на французина Жак Дюез, приел името [[Йоан XXII]], който се възкачва на престола през [[1316]].