Иван Кепов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
Участва в учителското професионално движение и в освободителната борба на българите в Македония. На [[Осми македоно-одрински конгрес|VIII конгрес]] на Македонските дружества в България в 1901 година е избран за секретар на Върховния македоно-одрински комитет.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.</ref> По-късно заедно с един от другите членове на комитета [[Владимир Димитров (ВМОК)|Владимир Димитров]] застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката.<ref>Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 61.</ref> Работи и с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 120</ref>
 
Един от основателите на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] заедно с [[Найчо Цанов]] и [[Тодор Влайков|Т. Г. Влайков]] през 1903 г. Редактира и издава от 1901 година вестник [[Изгрев (вестник1900 - 1903)|„Изгрев“]], редактира списание „[[Младежка библиотека]]“ (1904 - 1907), „[[Учителски вестник]]“ (1907 - 1915). Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.
 
До смъртта си през [[1938]] г. се занимава само с книжовна дейност. Пише под псевдонимите Вардарец, Иван Гудуман, Плебей, Учител. Публикува свои статии, изследвания и разкази в списанията „[[Родна реч]]“, „[[Училищен преглед]]“, „[[Учител (списание)|Учител]]“, „[[Право дело]]“, „[[Ученически другар]]“.