Гражданство: Разлика между версии

'''Гражданството''' е устойчивата политико-правна връзка на един човек (физическо лице) с носителя на публична власт - държавата. Разглеждано като правен статус гражданството включва кръг от права и задължения уреждащи отношенията между физическите лица и държавата. В политически смисъл гражданството е право на участие в обществения живот и управлението. В по-широк социо-културен контекст, гражданството е носител на идентичност, свързана с членството в едно общество, различаващо себе си от други.<ref>За трите измерения в тълкуването на съвременното понятие гражданство вж. Carens, J. H., (2000) „Culture, Citizenship, and Community. A Contextual Exploration of Justice as Evenhandedness“; Cohen, J., (1999). “Changing Paradigms of Citizenship and the Exclusiveness of the Demos”; Kymlicka, W.& Norman, W., (1994) “Return of the Citizen: A Survey of Recent Work on Citizenship Theory”</ref>

 

 

Едно от първите определения за гражданин, в съвременния смисъл на думата, дава Енциклопедията на [[Дидро]] и [[д'Аламбер]] от [[1753]] г. Според нея гражданинът е член на свободно общество, съставено от множество семейства, който споделя правата в това общество и получава защита срещу нарушаването им.<ref>Encyclopédie (1753): “celui qui est membre d'une société libre de plusieurs familles, qui partage les droits de cette société, et qui jouit de ses franchises.”</ref>

За енциклопедистите семейството е градивна клетка на общество, а гражданин може да бъде само мъжът.

 

Разграничаването на гражданството от поданството е един от поводите за спорове, породили различни възгледи у политическите мислители особено през 18 век. Позовавайки се на [[Аристотел]], някои автори посочват, че поданството и гражданството са взаимно отричащи се понятия. Поданика може единствено да се подчинява на господаря си, докато гражданина е свободен сам да твори законите си.<ref>Аристотел. "Политика" 1275а8</ref> Според други автори, начело с [[Томас Хобс]], гражданството и поданството са по същество термини за едно и също, защото за да съществува свобода е необходимо най-напред подчинение пред закона, независимо дали на монарха или на мнозинството както е в републиката.<ref>Hobbes, Thomas (1651). „Leviathan“ :“Whether a Common-walth be Monarchicall, or Popular, the freedome is still the same”</ref>

 

Либералите посочват и горчивия опит от [[режима на терора]] във Франция (десетмесечното управление на [[якобинците]] през [[1973]]-[[1974]] г., отбелязван от френските историци просто с ''la Terreur''). За тях това събитие свидетелства, че само политическо участие и излъчването на мнозинство не са достатъчна гаранция за справедливо управление, което зачита правата на всички граждани. Гражданите се нуждаят от защита срещу произвол от страна на мнозинството, каквато може да осигури единствено управлението на закона.<ref>Sartori, Giovanni (1987). „The Theory of Democracy Revisited“ , изчерпателно изследване на различни форми на демокрацията, включително „якобинската демокрация“ от либерална гледна точка</ref>

 

{{Юридическо опровержение}}

Придобиването може да се постигне по няколко начина. По родствена връзка , по месторождение и по натурализация.

Придобиването по родствена връзка става когато и двамата родители са граждани на дадена държава , то следователно и детето придобива гражданството на своите родители автоматично. Ако обаче единия родител е с различно гражданство детето придобива гражданството само на единия родител , защото иначе се получава бипатризъм(двойно гражданство) , което пък поражда двойни задължения и плащане на данъци и в двете страни. Придобиване по месторождение е където е родено получава гражданството на съответната държава , но ако то е различно от това на родителите , то се придобива само когато се е отказало от гражданството на родителите си.Ако един от родителите е Български гражданин , а другия е Руски гражданин и ако детето е родено в България , то получава Българско гражданство по наследство. Придобиването по натурализация е когато чужд гражданин иска да стане гражданин на др държава , то е доста труден начин. Трябва първо да се откажеш от другото гражданство и след това трябва да се пуснат документи в съответното посолство и да се докаже че има стабилен доход стабилен дом и прочее и всяка държава изисква различен период на оставане в съответната държава. След като се изпълнят всичките условия се чака да се придобие гражданство. При женитба с друг чужд гражданин ти не получаваш автоматично неговото гражданство , а трябва да минеш по дългия път на натурализацията.

 

== Двугражданство и многогражданство ==

Двугражданството се нарича "Бипатризъм" който от латински означава "би" двоен и "патризъм" гражданство. Лицата с много граждани не са в особено изгодна позиция. Имат основните права и свободи , но само които са позволени и на емигрантите , които са почти нулеви , нямат избирателни права нито да се включват в изключително важни неща на дадена държава.

{{основна|Гражданство на Европейския съюз}}

 

{{основна|Закон за българското гражданство}}

 

[[Категория:Движение на хора]]

[[Категория:Идентификация на личността]]

 

{{мъниче}}