Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 42:
|-
| style="text-align: right;" | XIV-XIII в. пр. Хр. || индоарийци || Първо пресичане на западната част на [[Хималаи]]те, проникване в подножието на [[Каракорум]], в горното течение на река [[Инд]] и неговите притоци – [[Заскар]], [[Шинго]], [[Джелам]] и др. и достигане до [[Хиндукуш]] по [[Инд]] и притока му [[Гилгит]]. Усвояване междуречието [[Ганг]]-[[Джамна]] и проследяване цялото течение на [[Ганг]], като по този начин откриват огромната Индо-Гангска низина. Пресичане на юг на платото [[Малва]] и достигане до планината [[Виндхия]] || [[Пакистан]], [[Индия]], [[Афганистан]], [[Бангладеш]]
|-
| style="text-align: right;" | XIV-XI в. пр. Хр. || владетели на династията [[Шан]] (Ин) || '''на север''': Откриване на планините Тайханшан и Яншан и река Байхе; '''на изток''': Залива [[Бохайван]] на [[Жълто море]] и [[Шандун|Шандунския п-ов]]; на юг: Долното течение на река [[Яндзъ]] (от 110° и.д. до делтата ѝ), северните и южните склонове на планината [[Цинлин]], езерата [[Поянху]], [[Дунтинху]] и [[Тайху]], северните склонове на планината [[Нанлин]] и достигане до бреговете на [[Източнокитайско море]]; '''на запад''': Долината на река [[Вейхе]], [[Льосово плато|Льосовото плато]], пустинното плато [[Ордос]], големия завой на река [[Хуанхъ]] и планината [[Иншан]] || [[Китай]]
|-
| style="text-align: right;" | ок. 1280-788 пр. Хр. || царе на [[Асирия]] || '''ок. 1800 пр. Хр.''' – цар [[Салманасар I]] – Пълно откриване и завладяване на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]]; '''1112-1111 пр. Хр.''' – цар [[Тиглатпаласар I]] – Пресичане на цяла [[Армения]] и достигане до брега на [[Черно море]] при устието на река [[Чорох]]; '''843-834 пр. Хр.''' – цар [[Салманасар III]] – Поход в басейна на река Джагату (вливаща се от юг в езерото [[Урмия]] (Резае)) и в изворните области на реките Джагату и Къзълузен; '''821-821 пр. Хр.''' – цар [[Шамшиадад V]] – Достигане до южните брегове на [[Каспийско море]] и склоновете на планината [[Елбурс]]; '''802-788 пр. Хр.''' – цар [[Ададнерари III]] – Проникване на изток до реките [[Герируд]] (Теджен) и [[Мургаб]] || [[Турция]], [[Иран]], [[Армения]], [[Афганистан]], [[Туркменистан]]
|-
| style="text-align: right;" | XI-VIII в. пр. Хр. || владетели на династията [[Джоу]] || Проникване на запад до р. Таохе, до 104° и.д. (десен приток на Хуанхъ), завършване откриването на [[Льосово плато|Льосовото плато]], на юг до река [[Ханшуй]] (ляв приток на [[Яндзъ]]) и достигане до източните части на [[Кунлун]]. Достигане до езерото [[Кукунор]], източните части на [[Тибет]] и горното течение на [[Хуанхъ]]. Откриване на [[Ляодунски залив|Ляодунския залив]], п-ов [[Ляодунски полуостров|Ляодун]], п-ов [[Корея]], [[Корейски проток|Корейския проток]] и вероятни посещения на [[Япония]] || [[Китай]], [[Корея]], [[Япония]]
|-
| style="text-align: right;" | X-IV в. пр. Хр. || индоарийци || Проникване на юг до река [[Годавари]], спускане по нея до [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]] и откриване на източното крайбрежие на п-ов [[Индостан]] на север до устието на река [[Маханади]], а на юг – до устието на [[Кавери]] || [[Индия]]
|-
| style="text-align: right;" | IX-VIII в. пр. Хр. || южноарабски търговци || Откриване на западните, планински части на [[Арабски полуостров|Арабския п -ов]], пустинята [[Голям Нефуд]] и [[Сирийска пустиня|Сирийската пустиня]] || [[Йемен]], [[Саудитска Арабия]]
|-
| style="text-align: right;" | VIII-VII в. пр. Хр. || [[древни гърци]] || Проникване в Черно море и колонизация на южните му брегове. Основавене на градовете [[Византион]] ([[Константинопол]], [[Цариград]], [[Истанбул]], 660 пр. Хр.), [[Синоп]] (631 пр. Хр.) и [[Трабзон]] ([[Трапезунд]], ок. ср. на VII в. пр. Хр.) || [[Турция]]
|-
| style="text-align: right;" | VII в. пр. Хр. || владетели на династията Чу || Завършване откриването на бреговете на [[Източнокитайско море]] и откриване на [[Тайвански проток|Тайванския проток]], остров [[Тайван]] и цялите северни и част от западните брегове на [[Южнокитайско море]] до 17° с.ш., в т.ч. п-ов [[Лейджоу]], остров [[Хайнан]] и залива [[Бакбо]] (Тонкински) || [[Китай]]
| style="text-align: right;" | VII-III в. пр. Хр. || индийски търговци || Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]], [[аракан Йома|Араканските планини]], делтата на река [[Иравади]], залива [[Моутама]] (Мартабан), западното и източното крайбрежие на п-ов [[Малака]], западните, северните и източни брегове на [[Сиамски залив|Сиамския залив]], делтата на река [[Меконг]] и източното крайбрежие на п-ов [[Индокитай]] до 17° с.ш. || [[Мянма]], [[Тайланд]], [[Малайзия]], [[Камбоджа]], [[Виетнам]]
|-
| style="text-align: right;" | VII-III в. пр. Хр. || индийски търговци || Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]], [[араканАракан Йома|Араканските планини]], делтата на река [[Иравади]], залива [[Моутама]] (Мартабан), [[Андамански острови|Андаманските]] и [[Никобарски острови|Никобарските о-ви]], западното и източното крайбрежие на п-ов [[Малака]], западните, северните и източни брегове на [[Сиамски залив|Сиамския залив]], делтата на река [[Меконг]] и източното крайбрежие на п-ов [[Индокитай]] до 17° с.ш. || [[Мянма]], [[Тайланд]], [[Малайзия]], [[Камбоджа]], [[Виетнам]]
|-
| style="text-align: right;" | ок. 673-590 пр. Хр. || царе на [[Мидия]] || '''673 пр. Хр.''' – цар [[Хшатрита]] – Завладяване областите покрай югоизточното крайбрежие на [[Каспийско море]] и откриване на Туркмено-Хорасанските планини; '''625-590 пр. Хр.''' – цар [[Киаксар]] – Завладяване на цялото южно крайбрежие на [[Каспийско море]] и достигане на североизток до планината [[Копетдаг]] и [[Туранска низина|Туранската низина]]. Навлизане в долината на река Герируд (Теджен), придвижване на юг и откриване на езерото [[Хамун]], вливащата се в него река [[Гилменд]], пясъчната пустиня [[Регистан]], солончака Гауди Зира, южната част на пустинята [[Деще Лут]] със солончака Немекзар и източните склонове на планината [[Кухбенан]]. Откриване на платото Серхед и Мекранските планини и достигане на юг до бреговете на [[Арабско море]], а на изток – пустините на [[Белуджистан|Източен Белуджистан]] || [[Иран]], [[Туркменистан]], [[Афганистан]], [[Пакистан]]
Line 57 ⟶ 65:
| style="text-align: right;" | ок. 545-515 пр. Хр. || царе на [[Персия]], Скилак Кариандски || '''545-539 пр. Хр.''' – цар [[Кир II]] – Завладяване на областите [[Бактрия]] (между средното течение на север и склоновете на Хиндукуш на юг) и Дрангиана (в югозападната част на днешен [[Афганистан]]), долината на река Аргендаб (ляв приток на Гилменд) и лените ѝ притоци, в т.ч. река Газни. Спускане в долината на река [[Кабул (река)Кабул]], завладяване на областите [[Нуристан]] и [[Кохистан]] и достигане до река [[Инд]] на {{coord|34|N|72|E|}}. Завоюване долината на река Гумал (десен приток на Инд) и продължаване откриването на Мекранските планини; '''517-514 пр. Хр.''' – Скилак Кариандски – Проследяване на 1500 от течението на [[Инд]] и 7500 от бреговете на [[Азия]] и [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]] и достигане до Суецкия залив; '''515 пр. Хр.''' – цар [[Дарий I]] – Завладяване на цяла Мала Азия и достигане до протоците [[Дарданели]] и [[Босфор]] и [[Мраморно море]] || [[Таджикистан]], [[Туркменистан]], [[Афганистан]], [[Узбекистан]], [[Пакистан]], [[Оман]], [[Йемен]], [[Саудитска Арабия]], [[Турция]]
|-
| style="text-align: right;" | VI-I в. пр. Хр. || индийски търговци, будистки монаси || '''VI-V в. пр. Хр.''': Откриване на търговски пътища от [[Индия]] до [[Китай]] през източната част на [[Хималаи]]те, планините на [[Бирма]] и Сино-Тибетските планини. Откриване на [[Лакадивски острови|Лакадивските]] и [[Малдиви|Малдивските о-ви]]; '''V-I в. пр. Хр.''': Откриване на търговски пътища и разпространяване на будистката религия от [[Индия]] в [[Китай]] покрай планината [[Хиндукуш]], проходите на [[Памир]], [[Каракорум]] и [[Тибет|Западен Тибет]], достигане до [[Кашгария]] и запознаване с пустинята [[Такламакан]], реките [[Хотан]] и [[Тарим]] и езерото [[Лоп нур]] (Лобнор) || [[Индия]], [[Непал]], [[Мянма]], [[Пакистан]], [[Китай]], [[Афганистан]], [[Таджикистан]]
|-
| style="text-align: right;" | V в. пр. Хр. || китайски пълководци || Проникване и завладяване на плодородната [[Съчуан|Съчуанска котловина]] и откриване и опознаване на източните части на Сино-Тибетските планини и горните течения на реките [[Яндзъ]], [[Меконг]] и [[Салуин]] || [[Китай]]
|-
| style="text-align: right;" | ср. на V в. пр. Хр. || [[Херодот]] || Пътешествия в басейна на река [[Ефрат]], [[Мала Азия]] и Причерноморието. Географски сведения за [[Предна Азия]] и средиземноморските страни || [[Турция]], [[Ирак]], [[Сирия]], [[Ливан]]
Line 70 ⟶ 80:
|-
| style="text-align: right;" | 301-291 пр. Хр. || [[Мегасфен]] || Пътешествие през [[Пенджаб]] до [[Паталипутра]] на река [[Ганг]] и плаване надолу по реката до [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]]. Първи сведения за [[Хималаи]]те || [[Пакистан]], [[Индия]], [[Бангладеш]]
|-
| style="text-align: right;" | 219-218 пр. Хр. || император Цин Ши хуан ди (династия [[Цин]]) || Завладяване на п-ов [[Ляодун]] и откриване на река [[Ялундзян]] (Амнокан). Завладяване на [[Китай|Южен Китай]]: планините Нанлин и Уишан, Юннан- Гуйджоуската планинска земя, басейна на река [[Сидзян]] и достигане до река [[Хонгха]] (Червена) в днешен [[Виетнам]] || [[Китай]], [[Виетнам]]
|-
| style="text-align: right;" | кр. II – нач. I в. пр. Хр. || гръко-египетски търговци || Откриване на мусонни път от [[Червено море]] към [[Индия]] и [[Цейлон]] ||
|-
| style="text-align: right;" | 25-24 пр. Хр. || [[Елий Гал]] || Военен поход по западното крайбрежие на Арабския п-ов от устието на Уади ев Хамд (26° с.ш.) до Мариб ({{coord|15|20|N|45|20|E|}}) || [[Саудитска Арабия]]