Чърновища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от фамилното име ''Чърнов'', личното име ''Чърно'', диалектни варианти на общобългарското ''Черньо''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref>
 
В 15 век в ''Чернохавище'' са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на [[19 век]] Чърновища е чисто българско село. А. Синве ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Чърнолища'' (Tchirnolista) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] г., ''Търновища'' (''Tarnovischta'') е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Църновища'' има 260 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref> Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.
 
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на [[30 август]] [[1903]] в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дйамо Марков (45 год.), Ламоро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292]</ref>