Цветан Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахната редакция 4312086 на 77.70.116.110 (б.) Към версия Nk |
||
Ред 4:
| описание= преводач, литературен историк, критик
| наставка=
| роден-дата= [[28 януари]] [[1930]]
| роден-място= [[София]] [[България]]
| починал-дата= [[3 юли]] [[1971]]
Ред 11:
}}
'''Цветан Стоянов''' е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превежда и издава произведения на [[Шекспир]], [[Суифт]], [[Байрон]], [[Шели]], [[Колридж]], [[Бърнс]], [[Шарлот Бронте]], [[Чарлз Дикенс]], [[Оскар Уайлд]], [[Бърнард Шоу]], [[Джек Лондон]], [[Уолт Уитман]], [[Емили Дикинсън]], [[Киплинг]], [[Стайнбек]], [[Колдуел]], [[Джон Брейн]], [[Харпър Ли]] и мн. др
== Биография ==
Цветан Савов Стоянов е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. Завършва право в [[Софийски университет|Софийски университет “Св. Климент Охридски”]] през 1952 г. и школата по журналистика през 1954 г. Печата за пръв път през 1947 г. във в-к "Отечествен фронт".<ref>[http://calendar.dir.bg/inner.php?d=28&month=1&year=2010&cid=&sid=&eid=7847 80 години от рождението на Цветан Стоянов], Dir.bg Календар, 28 януари 2010 г.</ref> В периода 1953–1955 работи в [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]] (БТА). За една година (1955-1956) е литературен сътрудник във в-к “Земеделско знаме”.
През [[1961]] година се ражда дъщеря му, поетесата [[Данила Стоянова]]. В периода 1961-1963 г. Цветан Стоянов е редактор в отдел “Критика” на сп. “Септември”, а след това във в-к “Литературен фронт” (1967-1969). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Член е на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
През [[1970]] г. Цветан Стоянов защитава дисертация на тема ''“Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на XVIII в. до средата на XIX в.”''.
Ред 29:
Писателят [[Тончо Жечев]] го смята за най-видния мислител на своето поколение.<ref>[http://forum.mediapool.bg/viewtopic.php?p=191541&sid=3c358f457131bb9f362ab5720c8c551a 3 юли. На днешния ден в България], mediapool.bg</ref> В предговора си към неговите ''“Съчинения в два тома”'' (1988) той пише: ''“След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.”'' <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=920666641§ionID=5 ''“Тодор Живков - мит и истина. Идва ред и на другите критици”''], Боян Кастелов, ЗНАМ.bg, 2005 г.</ref>
Един от най-близките и ценени приятели на [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]
През 2001 г. [[Национален Дворец на Културата|НДК]] организира двугодишен ''Национален конкурс за есеистика "Цветан Стоянов"''.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1587203036 Известни са победителите в конкурса за есета на името на Цветан Стоянов], news.bg, 22 май 2001 г.</ref>
На софийската улица "Гогол" № 6, родната къща на Цветан Стоянов, е поставена паметна плоча с надпис: ''"Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея"'', цитат от есето му ''"Броселиандовата гора"''.
Ред 53:
* ''“Съчинения в два тома”'' (1988)
: Т. 1: ''"Културата като общение"''
:::''"Статии, есета, студии, диалози"''
:::''"Геният и неговият наставник"''
: Т. 2: ''"Отчуждението"''
:::''"Есета"''
:::''"Нишките, които се прекъсват"''
:::''"Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература"''
* ''“Избрано и непубликувано”'' (1994)
* ''“Непобеденият победен”'' (2006)
| |||