Еничарски корпус: Разлика между версии

''А при двора еничарите са обикновено около 4 000 и при тях е въведен такъв порядък: те имат над себе си хетман, когото наричат ага – велик господин; той получава заплата 10 жълтици на ден, а неговия маршал – по жълтица всеки ден; на стотниците дават на два дни по жълтица, а на низшите чинове – на 10 дни по жълтица. Техните синове, когато израснат от детската възраст, също получават служба от султана. Нито един придворен, ако в нещо се провини, не наказват с понижаване в службата, а само със смъртно наказание. И все пак те никого не екзекутират открито, но само тайно от другите придворни, за да не би те да се възмутят. Нито един еничар, нито един десетник не смее да язди на кон, с изключение на самия хетман и неговия маршал. Там при тях е установено следното: съществуват стрелци, които стрелят с лъкове; други от тях са с пушки, някои от тях стрелят с мускети, а други със самострели; и всеки ден те са длъжни да демонстрират стрелбата си пред своите хетмани. И на всеки от тях дават ежегодно по жълтица за лък, а също и за хазук, риза и големи шалвари, по техния обичай, направени от три лакти платно, а ризата – от осем.''

[[Файл:Battle of Vienna.SultanMurads with janissaries.jpg|вдясно|мини|250px|Султан [[Мурад IV]] заедно с еничари ]]

 

Общия брой на на '''ортите''' достига до 196, от които първите 101 са на подразделението '''джемаат''', вторите 34 на '''секбан''' и 61 са '''бюлюк'''. Към корпуса е зачислен и '''оджакът''' на '''аджеми-огланите''', който не е бойна единица, а школа за обучение на бъдещи еничари и дворцови гвардейци. В края на ХVІ в. една от ортите на джаамат е специализирана за '''[[дервиш]]ите-бекташи,''' с цел по-пълната им интеграция в корпуса като негови духовни наставници.

 

 

Следващия по степен е командирът на подразделението '''секбан''', наричан '''секбан-башъ'''. По време на война той остава в столицата и поема функцията на комендант на града, изпълнявана в мирно време от агата на еничарите.

Други две важни фигури в корпуса са '''кул-кетхуда''' и '''кетхуда-йери'''. За кул-кетхуда обикновено е назначаван командирът на подразделението бюлюк. Той ръководи стопанските въпроси на корпуса, изработва стратегията за действие и определя реда за дежурствата на ортите в провинцията. Назначава всички офицери с по-ниска степен от командир на орта. Теоретично е можел да бъде уволнен само от [[султан]]а след одобрението на всички еничари, което на практика не се спазвало. Кетхуда-йери е длъжност близка до адютант – той предава заповедите на [[ага]]та на еничарите до командирите на орти, а при особени ситуации има правото и да го замества. Останалите 12 члена на еничарския диван са командирите на определени орти.

 

 

 

В ръководството на ортата има 6 основни фигури. Командирът на ортата е наричан '''чорбаджия''', при подразделението джемаат – '''яябашия''', а при бюлюците – '''бюлюкбашия'''. Названието е свързано с кухнята и показва, че на този офицер султанът е поверил задължението да прехранва и контролира еничарите. Вторият по степен командир на ортата е '''одабашията''', който отговаря за реда и дисциплината, както на цялата единица, така и на всеки неин член. С финансите и запасите на частта се занимава т.нар. '''векили-харч'''. Следващия по степен е байрактарят, след него е най-старият еничар в ортата, наричан '''башески''' и в края на командирската йерархия стои готвача, наричан '''уста''' или '''устаахчи'''. Всяка орта имала имам и '''мютевелия''', натоварени с култови задачи, а също с вакъфирането на еничарските имоти и вещи.