Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 4312396 на 79.125.224.199 (б.) |
||
Ред 1:
[[Картинка:Litografia.jpg|мини|250px|дясно|''Разделена България след Берлинския конгрес'' - литография на [[Николай Павлович]].]]
'''Кресненско-Разложкото въстание''' е въстание на македонските [[българи]] от [[1878]]-[[1879]] година срещу [[османска власт|османската власт]], последвало решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], оставил [[Македония (област)|Македония]], извън границите на новообразуваното [[Княжество България|Българско княжество]].
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като [[Натанаил Охридски]], [[Методий Кусев]], [[Васил Диамандиев]] и други и на комитетите „[[Единство]]“. Започва подготовка за въстание. На [[8 септември]] 1878 година в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, [[Димитър Попгеоргиев]], [[Ильо войвода|Ильо Марков]] и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.
| |||