Разлика между версии на „Еничарски корпус“

 
[[Файл:Janicaru.jpg|вдясно|мини|250px|Еничарски офицери]]
Упадъкът на [[Османска империя|Османската империя]] през ХVІІ в. рефлектира и върху еничарския корпус, който започнал да деградира. Първоначално, промените в империята засегатзасягат турските '''феодали-тимариоти'''. Лишени от своите владения, те масово започват да избягват военните си задължения. Това наложило да бъдат заместени от еничари. Така само за периода 1584-1609 г. броят на [[Спахия|спахи]]ите намалява от 200 000 на 69 800 души, като това е компенсирано с увеличаване на броя на еничерския корпус от 12 000 през 1566 г. до 27 000 души през 1575г.; през 1592г. броят им е 48 688 човека, след кратка стабилизация в началото на ХVІІв. на броя им между 37 000 и 45 000 войника, продължава да расте. През 1698 г. техния брой е 70 000, през 1728г. – 81 000, а в началото на ХІХ в. преди ликвидирането на корпуса, в него се числят 140 000 човека. УпадъкаУпадъкът на империята и стремителното нарастване на числеността на корпуса рефлектират върху качествата на войниците от състава му. Първоначално, еничарите нямат право да се женят, както и нямат право на собствено имущество, а се осланят само на даваните им от султана възнаграждения. Имуществото им се наследява от [[султан]]а. В последствиеВпоследствие това се променя. Еничарите започват да упражняват усвоения при обучението им [[занаят]], а също и да встъпват в брак. Султан [[Сюлейман I|Сюлейман І]] (1520-1566) им разрешава да се женят, я през 1593г. и султан [[Мурад III|Мурад ІІІ]] (1574-1595) издал ферман, с който регламентирал това. Било им разрешено да напуснат казармите, за да живеят със семействата си. Разрешава им се и да напускат столицата.
 
Османската власт допуска и формирането на групата на '''кулуглу''' – синовете на загинали еничари, да бъдат записвани в корпуса като негови възпитаници. През 1609 г. техния брой надхвърля 1 600. Не след дълго в еничарския корпус са допуснати и синовете на живи бащи, а през 1655 г. [[Велик везир|великият везир]] Мехмед Кюпрюлю обещава корпусът да се формира единствено от еничарски синове. Привилегиите, от които се ползват еничарите и отпадането на някои от ограниченията за тях, правят корпуса изключително привлекателен. По времето на [[Мурад III|Мурад ІІІ]] (1574-1595) към корпуса са зачислени и пожарникарите от [[Цариград]] за заслугата им при потушаване на размириците в града. След този случай като награда, към еничарите започват да причисляват хора без военен опит като пехливани, танцьори и акробати. Това постепенно превръща елитната пехотна войска в сбирщина. Тези промени рефлектират върху кръвния данък, чието събиране замира към 1705-1711 г.
 
Опитите на султаните да възстановят порядъка в еничарския корпус завършват с провал. Султан [[Осман II|Осман ІІ]] (1618-1622) прави опит да въведе арабската конница, за да отслаби влиянието на еничарите, но е убит от от тях след публично поругание по улиците на столицата. Султан [[Ахмед III|Ахмед ІІІ]] (1703-1730) поставя началото на реформаторско течение, наречено '''Леледеври''', като се предвижда реформиране на армията. Но и този султан е свален през 1730г1730 г. от въстанието на Патрона Халил. През 1740г. султан [[Махмуд I|Махмуд І]] (1730-1754) резрешава свободната търговия с еничарски длъжности. Появава се и категорията на '''извънредните еничари''' – привилегирована група, която чака да се освободи платено място в корпуса.
 
== Ликвидиране ==
Анонимен потребител