Рейдж Агейнст дъ Мъшин: Разлика между версии

| Background = group_or_band

| От = [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]]

| Години_на_активност = 1991 -2000; 2007–настояще

| Label = Epic Records

 

== Въведение ==

RATM, групата която наложи рап-метала на световна сцена и измисли един от най-важните лайтмотиви на десетилетието: принципно обединение на целите на музиката на черните и белите бунтари. RATM(1992), един от най-агресивните албуми за времето си, достоен наследник на убийствената ярост на MC5, комбинация от непрестанни разтърсващи шокове в следствие на китарните експлозии на Том Морело (от свиренето а’ла Хендрикс до хард-рок рифовете на Пейдж) и първичното, неистово рапиране на Зак де ла Рока и неговите ултра-дънещи ритми. Злокобната и мрачна атмосфера на Evil Empire(1996), едно философско есе за силната воля, и страстния зов за борба на The Battle of Los Angeles(1999) достигат нови дълбини, въпреки че губят голяма част от остротата си. RATM правят едно от най-важните стилови сливания на 90-те: срещат музиката на черните бунтари (фънк и хип-хоп) с тази на белите (хеви метал, хард-рок и пънк-рок). В социално отношение те са CNN на градските бунтари. В известен смисъл те вземат думите на хип-хопа и междувременно стават любимия жанр на разглезените от управляващите бели интелектуалци и афро-американци.

 

== Основаване ==

Групата е основана в L.A. от един сезонен музикант и един негов луд фен. Музикантът е Том Морело, завършил социология и кениец по произход, който пристига в L.A. през 1986 г. и става китарист в „Lock Up“ и издава експерименталния фънк-рок албум „Somethin’ Bitchin' This Way Come“ (Geffen, 1990). Фенът е Зак де ла Роча, племенник на мексикански фермер-имигрант и син на военен.

 

== Биография ==

'''Том Морело'''

 

 

== Групата ==

Щастливата съдба ги среща с Тим Комфрорд, басист и барабаниста Брад Уилк, способен да подражава на ритмите на хип-хопа, както и да разпали яростта на хард-рока.

Том Морело се среща със Зак в клуб в L.A., където той рапира. Зак го представя на своя приятел Тим Комфрорд /бас-китара/ и сформират „'''Rage Against the Machine'''“. Записват 12 песни на касета, която разпространяват самостоятелно. Няколко музикални компании проявяват интерес към тях и те подписват с „Epic Records“. Дебютният им албум „Rage Against the Machine“ излиза през 1992 г. Те участват на фестивала Lollapalooza през 1993, където свирят 15 минути чисто голи, и се превръщат във една от най-известните групи със социално насочени текстове, получават обширен ефир от радиа и телевизии. Следват „Evil Empire“ (1996) и „The Battle of Los Angeles“ (1999). '''Rage Against the Machine''' се превръщат в една от най-известните групи-бойци за социалната кауза по света. Зак дори дава показания на подиума на United Nations срещу Съединените Щати и тяхното третиране на Abu-Jamal. Вторият и третият албум на '''Rage''' се превръщат в „номер едно“, но не в резултат на политическите идеи които носят, както очаква Зак.

 

== „Rage Against The Machine“ — 1992 ==

'''Rage Against The Machine''' (Epic,1992) е един от най-смелите албуми по това време, подобаващ наследник на убийствените MC5 от Детройт. Не само заради пламенния лирицизъм, подобен на музикално земетресение те успяват да издигнат бариера между тях и хардкора. Тяхната агресия е съсредоточена в уникално преплитане на хеви метал, хардкор, фънк и хип-хоп. Модел на разнообразието в съвременния L.A., квартетът черпи вдъхновението си от „Public Enemy“, „Clash“, „Bad Brains“ и „Red Hot Chili Peppers“ заради дивите, свирепи словестни и музикални атаки, за да се появят „Killing in the Name“ — шедьовъра с „бронетанков“ ритъм и експлозивен риф, „Bombtrack“ — най-лютия рап, „Know your enemy“ — риф а’ла „Deep Purple“ и „органическо“ соло, постигнато чрез нетипична смяна на тембъра на китарата и „Freedom“ — чудесен пример за тяхното необичайно ритмуване. Тези песни гъмжат от цитати, които „горят“ с огъня на Хендрикс и вибрират от трептения и ритми стил Цепелин — особено „Bullet in the head“ и „Wake up“. Със средствата на музиката те въздигат апели срещу лицемерието на „американската мечта“. С RATM пътищата на белия хард рок и черния хип-хоп се срещат, рифове на електрическа китара и пулсации се допълват, рефрен и нареждане стил рап вече са едно и също.

 

== „Evil Empire“ 1996 ==

„'''Evil Empire'''“ (Epic, 1996) добавя заплашителен и леко извратен тон на тяхното черногледство, благодарение на сбор от разнообразни извивки(повечето от тях ритмични), които правят работата им широкомащабна. Продуктът им е още по-оглушителен, а агресията още по-дива. Същевременно китарата на Том Морело достига високо ниво на стилово примесване: Морело редува мощни хеви метал рифове със смайващи дисонанси, често с металически отглас(по-смели изпълнения има може би в „Wind below“). Чувството за мощ а’ла Ницше се усилва в песните, които комбинират „бронетанково“ звучене и експериментализма, характерен за Хендрикс: „Bulls on parade“, огромно постижение на китарата и преди всичко начина, по който Морело трябва да следи скречовете на DJ-я и „Revolver“, най-сложното и драматично парче. Зад отсечения и жарък стил на „People of the sun“ (металически китарен риф, див рап) и умопомрачаващата „Tire me“ се крие лидерските качества на певеца: неговите текстове са силно политизирани и в ролята си на проповедник Де ла Роча няма конкуренция (Vietnow). Това, което остава да се желае е повторяемостта на песните, рядко подкрепяни от завладяващи мелодии или рифове. RATM издават само 3 албума за 8 години, рядко събитие в музикалния свят, с което се цели феномена на геройството да бъде достигнат възможна най-бързо. Не е учудващо, че всеки албум е легендарно съдбовно пътуване.

 

 

== „Renegades“ 2000 ==

== Албуми ==

Rage Against имат 4 издадени албума:

* „The Battle of Los Angeles“ (1999)

* „Renegades“ (2000)

 

== Външни препратки ==

* [http://www.ratm.com/ Официална страница]

* [http://ratmbg.12.forumer.com/ Единственият български фен форум!]

 

{{Link FA|es}}

{{Link FA|fr}}

{{Link FA|nl}}

 

[[Категория:Американски рок групи]]