Къпиновски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 26:
Основан е през [[1272]] г. по времето на цар [[Константин Асен|Константин I Асен Тих]]. За това свидетелства надпис на [[апсида (архитектура)|апсидата]] на манастирската черква. През робството е опустошаван многократно, последно от [[кърджалии]]те през 1798 година. През 1794 година игумен на манастира е [[Софроний Врачански]], който донася препис на „[[История славянобългарска]]“.
През 1835 г. игуменът на манастира заръчва на дряновските майстори Пенчо и Рачо да възстановят манастира във вида, в който той може да бъде видян и днес. Тогава започва изграждането на църквата — дълга, [[кораб (архитектура)|еднокорабна]], безкуполна сграда от камък. В нея се намира [[дърворезба|дърворезбован]] [[иконостас]] с много [[икона|икони]]. Рисувани са между 1811 и 1820 година от представителите на [[Тревненска художествена школа|Тревненската художествена школа]] [[Папа Витан Млади]] и [[Цаню Захариев-Стари]] и [[Йоан Попович]] от Елена. Единственият [[стенопис]] е на източната стена — „Страшният съд“, дело на разградския зограф [[Йоан Попович (Попрайков)]] от 1845 г.
Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г. Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от [[Елена]]. На втория етаж е построен [[параклис]]ът „Въведение Богородично“, изографисан от [[Алекси Атанасов]]. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори — Теодосий Хорозов.
| |||