Климент Заров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
През 1886 година на Илинден в дома му в Горна Порта в Охрид той и част от членовете на ученическото и просветно дружество „Свети Климент“ [[Антон Кецкаров]], [[Лев Огненов]], [[Никола Пасхов]], [[Никола Чудов]], [[Яким Деребанов]], [[Иван Лимончев]] и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Дружеството „Свети Климент“ изпраща Климент Заров в София да образува клон от същото между охридчани с цел да подпомагат бедните ученици с учебници. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища и да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници.
 
Собственик е на рибна консервна фабрика в Охрид. В 1887 година издава в София „Карта на град Охрид и неговатаоколността околия“му“, на която вероятно е и автор. Пътува в България (1887, 1889-1890), Сърбия (1889), Русия (1889) и Румъния (1890), за да събира дарения за охридските български училища.
 
Заров влиза във ВМОРО още в 1894 година. В края на 1901 година е избран за член на Охридския околийски революционен комитет. Заров изготвя проекта за знамето на охридските въстанници. Той също е автор и на картата на град Охрид и околността му през 1887 г. Занимава се с търговия и притежава фабрика за преработка на риби, продавани в Османската империя, България, Сърбия, Австрия и другаде. Климент Заров е председател на [[Българска матица|Българската матица]] в Охрид, основана на 22 юли 1912 г.