Дончо Щипянчето: Разлика между версии

==Биография==

===Ранни години===

Андон Стоянов е роден на 20 юни 1867 година в [[Щип]]ското село [[Ерджелия]], тогава в Османската империя. Родителите му са Стоян Илиев, наречен галено Тоше и съпругата му Мита. Произлиза от най-голямата тогава семейна задруга в селото - Ергелийските. Живее в Щип от седем годишна възраст след смъртта на майка си, заедно с баща си и втората му съпруга Йордана Дамянова. Има брат Тодор и сестра Андроника, родени в края на 70-те. Учи шест години в българското училище, след това учи занаят и от 14 годишен работи като кожухар по селата. Активист е на българското читалище „Деятелност“ в града, където е възпитан с разказите за Васил Левски, Христо Ботев и другите български революционери, отдали живота си за свободата на Отечеството. Около февруари 1888 година се жени за Катерина (1864-1958), дъщеря на щипския делегат от Кюстендилска епархия на [[Първи църковно-народен събор|Първия Църковно-народен събор]] при учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в 1871 - иконом поп [[Апостол Поликарев]] (поп Паликария) - (починал скоро след 1871), с която имат 6 деца. Братът на Катерина - Григор Попапостолов, учител в Кочани, е осъден в 1885 година на масов процес от вилаетския съд в Прищина за опит за въоръжена акция срещу властта. Починал на заточение в Диарбекир, заедно с жена си и 2 от 5-те им деца в края на 80-те години. След убийството и на баща му Стоян от мюсюлмани, около април същата 1888 година, Доне Стоянов, върху когото единствено остава издръжката на фамилията, продължава сравнително по-доходния му занаят на кираджия, създавайки си широки познанства, послужили му в революционната дейност.

 

 

В затвора е подкрепян от [[Йордан Гавазов]] и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]], с които извършват покушението над сърбоманина [[Мицко Кръстев]], заради което прекарва нови 3 месеца в „долапа“ с размери метър на метър на метър и 50. Помощ им оказва и [[Димитър Лимончев]], секретар на българското търговско агентство в Битоля, както и агентът. Амнистиран е като българин заедно с други 9 затворници по повод на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] на 20 октомври стар стил 1897 година. Излиза от затвора три дни по-късно и се завръща в Щип. Търсен отново от властите, след няколко седмици се прехвърля през границата в [[Кюстендил]], последван след няколко месеца от цялото си семейство - съпругата, сина Панчо, втората жена на баща му, брат му и сестра му. Първородното му дете Софка умира, докато е в затвора. Десетина години живеят в къщата на баба [[Дона Ковачева]], базата на Гоце Делчев в Кюстендил, където се раждат и 4 от децата му - Крум, Цвета, Елена (1908-1986), Надежда (1906-1953). Продължава революционната си дейност и занаята на пренасяне на товари с коне. След смъртта на Даме Груев е последовател на [[Христо Матов]] и [[Тодор Александров]]. Активен e във ВМРО до началото на 1922 година, когато здравето му се влошава окончателно.

Андон Стоянов умира на 15 април 1931 година в Кюстендил. На неговото погребение последният му жив другар от първите дни на Организацията [[Тодор Станков|Тодор Станков]] поднася венец с надписа: „На [[Гай Муций Сцевола]]!“ Един от синовете на Андон Стоянов Тошев е деецът на десницата на ВМРО [[Панчо Тошев]] - депутат от [[Македонска парламентарна група|Македонската парламентарната група]] в XXIII ОНС (1931–1934) и окръжен пълномощник на ЦК на ВМРО за Пиринска Македония.<ref>³[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 - Димитър Тюлеков]</ref> Другият му син - Крум Андонов Тошев (1899-1965) е активист на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]] през 20-те години, а дъщерята Цвета Андонова Тошева - Иванова (1902-1985) - на [[Македонски женски съюз|Македонския женски съюз]] до [[Деветнадесетомайски преврат|преврата]] на 19 май 1934. По време на комунистическия режим след 9 септември 1944 Крум Андонов Тошев и синът му Антон Крумов Тошев (1930-1978) са политически затворници.