|
| потомци=
| династия=Браганса
| баща=[[ПедруПедро IV (Португалия)|ПедруПедро IV]]
| майка=[[Мария-Леополдина Австрийска]]
| герб=
}}'''Мария II''' (на [[португалски език|португалски]]: ''Maria II'' или ''Maria da Glória'', в [[Бразилия]]) (4 април 1819 - 15 ноември 1853) е потомствена кралица на [[Португалия]], управлявала от [[1826]] до [[1853]] г.
Мария да Глория е родена на [[4 април]] [[1819]] в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]] като ''Мария да Глория ЖуанаЖоана Карлота Леополдина да Крус Франсишка Шафер де Паула Исидора Мигела Габриела Рафаела Гонзага де Австрия е Браганса'' ({{lang-pt|Maria da Glória Joana Carlota Leopoldina da Cruz Francisca Xavier de Paula Isidora Micaela Gabriela Rafaela Gonzaga de Áustria e Bragança}}). Тя е дъщеря на [[ПедруПедро I (Бразилия)|ПедруПедро I]], бъдещ император на Бразилия и крал на Португалия, и на съпругата му [[Мария-Леополдина Австрийска]], дъщеря на император [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]].
През 1826 г. умира дядото на Мария да Глория, крал ЖуауЖоао VI Португалски, което предизвиква династична криза. Покойният крал има легитимен мъжки наследник — бащата на Мария ПедруПедро, който обаче през 1822 г. прокламирал независимостта на Бразилия от Лисабон и заел императорския ѝ престол като император ПедруПедро I. Другият син на ЖуауЖоао VI Мигел пък бил в Австрия след поредица от опити да свали баща си и да прекрати либералното му управление.
Преди смъртта си ЖуауЖоао VI посочил любимата си дъщеря Исабела-Мария за регент на престола до ''завръщането на легитимния наследник на кралството''. Кралят обаче пропуснал да посочи кой от синовете му е легитимният наследник на престола — либералният император на Бразилия ПедруПедро I или абсолютистки настроеният Мигел.
Мнозина смятали, че ПедруПедро I e законният наследник на португалският престол, но никой не искал Бразилия и Португалия отново да бъдат обединени по една корона. Малката европейска страна се намирала под Бразилско управление, когато двете страни били част от т.н Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве, основано от ЖуауЖоао IV по време на престоя му в Рио де Жанейро от 1808 до 1820 г. Страхувайки се, че брат му Мигел е готов да се завърне в страната и да заеме престола, ПедруПедро се съгласява на взаимни отстъпки — ПедруПедро абдикирал от престола в полза на най-голямата си дъщеря Мария да Глория, която трябвало да се омъжи за чичо си Мигел, който трябвало да приеме либералната конституция на страната, да се закълне да я защитава и да се върне в Португалия, за да управлява като регент на Мария, докато тя навърши пълнолетие. Мигел приема предложеието на брат си, но след като се завърнал в Португалия, той детронирал регентстския съвет на сестра си Мария и се провъзгласил за крал, след което отменил либералната конституция. По време на кървавия режим на Мигел II Мария да Глория се намира в Европа и прекарва известно време във Виена, Лондон и Париж.
През 1831 ПедруПедро I абдикира от бразилския престол в полза на сина си ПедруПедро II (по-малкия брат на Мария) и от базата си на Азорските острови нападнал брат си Мигел, принуждавайки го да абдикира през 1834 г. Така Мария да Глория е възстановена на престола в Лисабон, а годежът ѝ с дон Мигел е анулиран.
На 26 януари 1835 Мария да Глория се омъжва за лойхтенбергския херцог Август, внук на императрица Жозефина. Август обаче умира два месеца по-късно, на 28 март 1836 г.
След поредица от бременности и раждания Мария II да Глория получава предупреждение от кралските лекари за сериозните рискове за здравето ѝ, до които може да доведе раждането на едно дете всяка година. Кралицата пренебрегва предупрежденията и умира през 1853 г. по време на раждането на дванадесетото си дете.
==Потомци==
*[[ПедруПедро V]] (1837-1861)
*[[Луиш I]] (1838-1889)
*Мария (1840 — 1840)
*ЖуанЖоан Мария (1842 — 1861)
*Мария Анна (1843 — 1884)
*Антония Мария (1845 — 1913)
*ФернандуФернандо (1846 — 1861)
*АугустуАугусто (1847 — 1889)
*Леополду (1849 — 1849)
*Мария Флория(1851 — 1851)
| 