Македонска българска дружина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Македонската българска дружина е основана към [[Българско читалище (Цариград)|Българското читалище]] в Цариград от група български общественици. В ръководството ѝ влизат [[Георги Груев]], [[Йосиф I (екзарх)|Лазар Йовчев]], [[Никола Бракалов]], [[Станчо Брадински]] и [[Лука Моравенов]] и други. Сред дейците на дружаната са и [[Стефан Бобчев]], който е председател в 1873 година и [[Иван Говедаров]]. Дружината си поставя за задача да утвърждава [[българщина]]та срещу ширещия се в Македония [[гърцизъм]] и да помага за разпространението на българската просвета. Възниква като опит за противовес на гръцката Македонска дружина. С апел към българските читалища и видни български общественици дружината събира средства за изпращане на учители и книги и издръжка на училища и бедни ученици в Македония.
Дружината подпомага материално бедни ученици, открива и издържа български училища в [[Солун]] и [[Солунско]], [[Сяр]] и [[Серско]], [[Петрич]], [[Костур (град)|Костур]], [[Воден]], [[Тиквеш]], [[Куманово]], [[
Македонската българска дружина среща в своята дейност освен гръцката, и сръбската пропаганда. Настоятелството на дружината заедно с [[Българско благодетелно братство Просвещение|Българското благодетелно братство „Просвещение“]] в Цариград изпраща отворено писмо до сръбския министър председател и външен министър [[Йован Маринович]], в което остро се противопоставят на сръбската пропаганда.<ref>Великов, Стефан. Македонската българска дружина. - В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.318.</ref>
|