Кръстьо Кръстев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sr:Крстјо Крстев |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
| починал-години = 52 |}}
'''Д-р Кръстьо Котев Кръстев''' е първият [[България|български]] професионален [[литературен критик]] и литературен историк след [[Освобождение на България|Освобождението]], [[писател]], [[публицист]], [[преводач]], [[общественик]], участник в литературния кръг „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“.
== Биография ==
Ред 18:
През [[1888]] г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.
През [[1888]]-[[1890]] година е директор на педагогическото и трикласно училище в [[Казанлък]], а от есента на 1890 г. до октомври [[1891]] година е учител по [[логика]], [[психология]] и [[етика]] в Първа софийска мъжка гимназия Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критики и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век - „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ (1892-1907). Във формирания около списанието кръг влизат [[Пейо Яворов]], [[Пенчо Славейков]] и [[Петко Тодоров]], за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на [[Кирил Христов]], който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.
През [[1894]]-[[1896]] г. и [[1899]]-[[1907]] година е професор във Висшето училище (днес [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно [[Българска академия на науките]]). През [[1907]] година, след студентската демонстрация срещу княз [[Фердинанд]] е уволнен от университета и до февруари [[1908]] г. е директор на [[Педагогическо ечилище в Скопие|Педагогическото училище в Скопие]]. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През [[1910]] година като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.
| |||