Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 57:
| style="text-align: right;" | VII в. пр. Хр. || владетели на династията Чу || Завършване откриването на бреговете на [[Източнокитайско море]] и откриване на [[Тайвански проток|Тайванския проток]], остров [[Тайван]] и цялите северни и част от западните брегове на [[Южнокитайско море]] до 17° с.ш., в т.ч. п-ов [[Лейджоу]], остров [[Хайнан]] и залива [[Бакбо]] (Тонкински) || [[Китай]]
|-
| style="text-align: right;" | VII-III в. пр. Хр. || индийски търговци || Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на [[Бенгалски залив|Бенгалския залив]], [[Аракан Йома|Араканските планини]], делтата на река [[Иравади]], залива [[Моутама]] (Мартабан), [[Андамански острови|Андаманските]] и [[Никобарски острови|Никобарските о-ви]], западното и източното крайбрежие на п-ов [[Малака]], западните, северните и източни брегове на [[Сиамски залив|Сиамския залив]], делтата на река [[Меконг]] и източното крайбрежие на п-ов [[Индокитай]] до 17° с.ш. || [[
|-
| style="text-align: right;" | ок. 673-590 пр. Хр. || царе на [[Мидия]] || '''673 пр. Хр.''' – цар [[Хшатрита]] – Завладяване областите покрай югоизточното крайбрежие на [[Каспийско море]] и откриване на Туркмено-Хорасанските планини; '''625-590 пр. Хр.''' – цар [[Киаксар]] – Завладяване на цялото южно крайбрежие на [[Каспийско море]] и достигане на североизток до планината [[Копетдаг]] и [[Туранска низина|Туранската низина]]. Навлизане в долината на река Герируд (Теджен), придвижване на юг и откриване на езерото [[Хамун]], вливащата се в него река [[Гилменд]], пясъчната пустиня [[Регистан]], солончака Гауди Зира, южната част на пустинята [[Деще Лут]] със солончака Немекзар и източните склонове на планината [[Кухбенан]]. Откриване на платото Серхед и Мекранските планини и достигане на юг до бреговете на [[Арабско море]], а на изток – пустините на [[Белуджистан|Източен Белуджистан]] || [[Иран]], [[Туркменистан]], [[Афганистан]], [[Пакистан]]
Ред 65:
| style="text-align: right;" | ок. 545-515 пр. Хр. || царе на [[Персия]], Скилак Кариандски || '''545-539 пр. Хр.''' – цар [[Кир II]] – Завладяване на областите [[Бактрия]] (между средното течение на север и склоновете на Хиндукуш на юг) и Дрангиана (в югозападната част на днешен [[Афганистан]]), долината на река Аргендаб (ляв приток на Гилменд) и лените ѝ притоци, в т.ч. река Газни. Спускане в долината на река [[Кабул (река)Кабул]], завладяване на областите [[Нуристан]] и [[Кохистан]] и достигане до река [[Инд]] на {{coord|34|N|72|E|}}. Завоюване долината на река Гумал (десен приток на Инд) и продължаване откриването на Мекранските планини; '''517-514 пр. Хр.''' – Скилак Кариандски – Проследяване на 1500 от течението на [[Инд]] и 7500 от бреговете на [[Азия]] и [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]] и достигане до Суецкия залив; '''515 пр. Хр.''' – цар [[Дарий I]] – Завладяване на цяла Мала Азия и достигане до протоците [[Дарданели]] и [[Босфор]] и [[Мраморно море]] || [[Таджикистан]], [[Туркменистан]], [[Афганистан]], [[Узбекистан]], [[Пакистан]], [[Оман]], [[Йемен]], [[Саудитска Арабия]], [[Турция]]
|-
| style="text-align: right;" | VI-I в. пр. Хр. || индийски търговци, будистки монаси || '''VI-V в. пр. Хр.''': Откриване на търговски пътища от [[Индия]] до [[Китай]] през източната част на [[Хималаи]]те, планините на [[Бирма]] и Сино-Тибетските планини. Откриване на [[Лакадивски острови|Лакадивските]] и [[Малдиви|Малдивските о-ви]]; '''V-I в. пр. Хр.''': Откриване на търговски пътища и разпространяване на будистката религия от [[Индия]] в [[Китай]] покрай планината [[Хиндукуш]], проходите на [[Памир]], [[Каракорум]] и [[Тибет|Западен Тибет]], достигане до [[Кашгария]] и запознаване с пустинята [[Такламакан]], реките [[Хотан]] и [[Тарим]] и езерото [[Лоп нур]] (Лобнор) || [[Индия]], [[Непал]], [[
|-
| style="text-align: right;" | V в. пр. Хр. || китайски пълководци || Проникване и завладяване на плодородната [[Съчуан|Съчуанска котловина]] и откриване и опознаване на източните части на Сино-Тибетските планини и горните течения на реките [[Яндзъ]], [[Меконг]] и [[Салуин]] || [[Китай]]
Ред 171:
| style="text-align: right;" | 1403-1406 || [[Руй Гонзалес Клавихо]] || Пътешествие с кастилското посолство в Близкия Изток, [[Иран|Северен Иран]] и [[Средна Азия]] ||
|-
| style="text-align: right;" | 1405-1433 || [[Джън Хъ]] || Седем (1405-07, 1407-09, 1409-11, 1413-15, 1417-19, 1421-22, 1431-33) големи морски експедиции от [[Китай]] до южните брегове на [[Азия]] и описание на голяма част от крайбрежието на [[Азия|Югоизточна]], [[Азия|Южна]] и [[Югозападна Азия]] и близките острови. Картиране на бреговата линия на [[Китай]] между 30° и 20° с.ш., в т.ч. архипелазите Чжоушан (30° с.ш.) и Сянган ([[Хонконг]]), почти цялата брегова линия на п-ов [[Индокитай]] (над 3 хил.км от делтата на река [[Хонгха]] до устието на река [[Менам]]), целия източен бряг на п-ов [[Малака]] и западния до 6° с.ш., части от западния бряг на [[Индокитай]] и източния на [[Индостан]], целия западен бряг на [[Индия]], целия северен бряг (над 1000 км) на [[Арабско море]] до [[Ормузки проток|Ормузкия проток]] и източните и южните брегове на [[Арабски полуостров|Арабския п-ов]]. Китайските картографи картират около 500 км от северния бряг на остров [[Ява]], цялото (4 х ил.км) крайбрежие на остров [[Суматра]], [[Никобарски острови|Никобарските]] и [[Андамански острови|Андаманските о-ви]] и бреговата линия на [[Шри Ланка]] || [[Китай]], [[Виетнам]], [[Камбоджа]], [[Тайланд]], [[Малайзия]], [[
|-
| style="text-align: right;" | 1424-1444 || [[Николо Конти]] || Пътешествие в [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[Бирма]] и [[Арабски полуостров|Южна Арабия]] || [[Индия]], [[Шри Ланка]], [[
|-
| style="text-align: right;" | 1468-1475 || [[Афанасий Никитин]] || Пътешествие през [[Иран]] в [[Индия]] и завръщане в родината през [[Ормуз]] и [[Трапезунд]] || [[Иран]], [[Индия]], [[Турция]]
| |||