Обсада на Антиохия (1097 – 1098): Разлика между версии

| период = 20[[21 Октомвриоктомври]] 1097 - 28 Юниюни 1098 г.

През следващите девет месеца походът е в застой - кръстоносците отдъхват в Антиохия, а Боемунд консолидира властта си. Неговите отряди налагат властта си над околните селища, а той подновява контактите с [[араби]]те-[[фатимиди]], които не са така агресивни като турците. Йерусалим трябва да чака. Боемунд Антиохийски запазва ромеите в градската управа, включително и '''византийския [[епископ]]''' на града и зачаква действията на василевса. Новината за битката пред стените на Антиохия обаче достига изопачена до Константинопол и Алексий решава, че [[кампания]]та е пропаднала и пропуска момента да предяви претенциите си за клетвено обещаните градове в Северна Сирия. Боемунд поема риск като се бави, но осигурява сигурност за [[династия]]та си - Антиохия никога повече на е византийска.

Едва през януари 1099 г., когато [[Раймон Тулузки]] повежда кръстоносната армия на юг към Йерусалим Боемунд получава пълен контрол над града - обявен е [[Антиохийско княжество|Антиохийския принципат]].