Суверенитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Fasces lictoriae.svg|thumb|150п|Римските ''[[фасции]]'' са символа на върховната власт в [[Древен Рим]] и се носят от [[ликтор]]и, придружаващи и охраняващи [[магистрат]]ите.]]
 
'''Държавният суверените́т''' ({{lang-fr|souveraineté}} — върховна власт) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното верховенствовърховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното [[международно право]].<ref>Моисеев А. А. Суверенитет государства в современном мире. Международно-правовые аспекты. — М., «Научная книга», 2006. 246 с.</ref>
 
Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над [[география|географски]] регион или група от [[човек (вид)|хора]] (напр. [[нация]] или [[племе]]). Обикновено [[правителство]]то или друго [[политика|политическо]] представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. [[Монарх]], който управлява суверенна [[държава]], може да бъде наричан '''суверен''' на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните и&#768; работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на [[международното публично право]], отразен в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.