Разлика между версии на „Охридско езеро“

м
редакция без резюме
м
м
|Застрашен =
}}
 
[[File:OhridLake-and-the-Old-town.jpg|thumb|Охридското езеро край стария [[Охрид]]]]
'''Охридското езеро''' е най-дълбокото [[езеро]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], разделено между [[Република Македония]] и [[Албания]]. През [[1980]] година езерото заедно с неговото крайбрежие и [[град]] [[Охрид]] са обявени от [[ЮНЕСКО]] за световно културно и природно наследство.
 
 
== Хидрологични характеристики ==
 
[[Image:Ohrid-Lake.jpg|мини|300п|Езерото при манастира „Свети Наум“, на заден план планината Галичица]]
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]]. Тези извори, често приемани и за извори на река [[Черни Дрин]], осигуряват около 8,5 куб м/сек или 25% от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките [[Сатеска]], [[Коселска]] и [[Чорава]], по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река [[Черни Дрин]].
 
 
== Фауна ==
[[File:OhridLake-and-the-Old-town.jpg|thumb|250п|Охридското езеро край стария [[Охрид]]]]
[[Image:Ohrid-Lake.jpg|мини|300п250п|Езерото при манастира „Свети Наум“, на заден план планината Галичица]]
Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "''музей на живи фосили''". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи.