Казимир Ернрот: Разлика между версии

== Биография ==

Казимир Ернрот е роден през [[1833]] г. в имението Сееста (дн. [[Финландия]]) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Служи в Курския пехотен полк, с който взема участие във войните с местните жители на [[Северен Кавказ]] (1856-1860). Прехвърлен е в [[Полша]] (1861-1863) и участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир на Витебския пехотен полк (1863-1867). [[Генерал-майор]] от 1869 г.

Казимир Ернрот участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] като командир на XI - а Пехотна дивизия. Повишен е в звание [[генерал-лейтенант]] (1877). След войната се уволнява от руската армия и остава в България като съветник на княз [[Александър I Батенберг]]. От [[1880]] г. е военен министър на [[Княжество България]]. Оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането на Държавния преврат в България през [[1881]] г. Назначен е за [[министър-председател]] на [[Княжество България]]. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II Велико Народно събрание и въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за [[Русия]]. Споделя с княза, че му е омръзнало да работи с подли хора.